Направо към съдържанието

Железопътен транспорт в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Железопътният транспорт в България отбелязва началото си преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г. От края на 19-и век железопътната инфраструктура се стопанисва и експлоатира от държавата чрез Български държавни железници. През 2002 г. на базата на европейските изисквания е основано Държавно Предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура, което е собственик на железопътната държавна инфраструктура (държавен железен път, държавни електропреносни съоръжения, държавни осигурителни инсталации, държавни железопътни гари и др.) и са направени първи стъпки към демонополизация на пазара на железопътните превози в Република България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Развитие на железопътния транспорт в България до 1909 г.[редактиране | редактиране на кода]

Първата реализирана железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината ѝ е 223 км. Първоначалната идея е линията да подобри транспорта и комуникациите в Османската империя и да бъде включена в международния жп път, свързващ Лондон и Цариград.[1] Това така и не се случва поради лошото изпълнение на пътя. Въпреки това жп линията е включена в трасето Париж – Цариград, а между 1883 и 1885 по линията РусеВарна минава и прочутият „Ориент експрес“.[1] Линията Русе – Каспичан – Варна е построена от английска компания с главни акционери братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години от османското правителство.[2] В някои български източници[3] за участник в предприятието е сочен политикът Уилям Гладстон, по това време британски финансов министър, но всъщност става дума за негов братовчед.[4][5] При изграждането на жп линията са използвани камъни от крепостните останки на средновековния български град Плиска, който дотогава е бил сравнително добре запазен. Докато жп отсечка е все още в процес на строителство, в град Манчестър, Великобритания започва производството на подвижния състав, който ще обслужва железния път.[1] Преди официалното откриване на жп линията между Русе и Варна – двата най-големи града на територията на днешна България по онова време, на пристанище Варна биват доставени и първите 10 парни локомотива.[1]

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Хирш – Източни железници, което играе основна роля в развитието на железопътния транспорт в България до 1909 г.

В периода 18701874 г. „Източни железници“ построява жп линията ЛюбимецБелово, с отклонения СимеоновградНова ЗагораЯмбол. Малко преди Освобождението е имало проект първата главна железница през София да бъде Цариград – София – Кюстендил – Скопие – Митровиц – Австро-Унгария. През 1873 г. дори започва работа по трасето, но скоро е прекъсната. Проектът е изменен (1883 г.) и трасето става: Белово – София – Ниш – Белград. През 1883 г. е било проектирано главната жп линия за свързване на Дунава с Македония да мине през София, с трасе на линията Свищов – София – Кюстендил.[6]

След Освобождението по силата на Берлинския договор от 1878 година (чл. 10 за Княжество България и чл. 21 за Източна Румелия) България е натоварена със задълженията на Високата порта по отношение на „Източни железници“.

На 23 юни 1888 г. се открива в експлоатация жп линия Вакарел – София – Драгоман (направление Белград – Цариброд – София – Белово – Пловдив – Първомай – Цариград); на 9 декември 1893 г. – линията София – Перник (направление към Солун и към Скопие); на 20 февруари 1897 г. – линията София – Роман (направление към Варна и Дунавските пристанища); на 6 декември 1931 г. – линията София – Макоцево (направление към Бургас) и в проект е трасе на линия София – Самоков (направление към Бяло море).[6]

Към 1890-те години железниците постепенно преминават към австрийско-германски банков синдикат с капиталово участие на европейски банки. Българското правителство прави опити за изменение на тарифната политика на Източните железници, която е в ущърб на икономическите интереси на България, и за откупуване на железниците в българска територия, но компанията се противопоставя.

През 1885 г. Народното събрание приема Закона за железниците, според който държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа в България. Създава се системата на Българските държавни железници. Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).

През 1897 година българското правителство започва строеж на паралелна българска жп линия от Саранбей (дн. Септември) през Нова Загора за връзка с жп линия Ямбол-Бургас, но е принудено да я спре и през 1899 година отдава на „Източни железници“ построения участък Чирпан – Нова Загора (80 км) за експлоатационен срок 25 г.

„Източни железници“ оперира в страната до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между българското правителство и компанията (13 юни 1909) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 км) за 43 294 347 златни лв. (около 820 млн. евро[7]), от които 2 111 978 лв. – за инвентар и наем. Дългът на България към компанията е оформен с руско-турския протокол (1909) и руско-българския протокол (1909).[8][9].

Първата половина на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Железопътна мрежа в Царство България към 1912 г.

През 1936 г. дължината на всички нормални жп линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит железен път, а 916 км са жп линии в жп гари. Има 80 жп тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият жп тунел е на линията РаковскиМомчилград, с дължина 1121 метра. През 1936 г. дължината на теснопътните жп линии е 468 км с 98 жп гари и жп спирки. Те се обслужват със 103 жп локомотива и общо 1447 жп пътнически и жп товарни вагони.[10]

Втората половина на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Първата електрифицирана жп линия София – ИхтиманПловдив е открита за експлоатация през 1963 г. Година по-късно е открит и първият удвоен жп участък между Варна и Синдел. До 1989 г. има постоянен растеж на железопътния транспорт.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време най-дългият жп тунел се намира по линията Бургас – София между гарите Стряма (общ. Карлово) и гара Копривщица (общ. Антон). Названието му е „Козница“ и е с дължина 5808,5 м. Има 5236 жп мостове и жп водостоци. Най-дългият жп мост е с дължина от 292 метра над река Марица, на жп линия Златидол – Нова Загора. Броят на жп гари е 66, а на жп спирки – 170. В експлоатация са 500 жп локомотива, 630 пътнически жп вагони и 10 250 товарни жп вагони, жп фургони, жп пощенски и специални жп вагони. В БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София.[10]

Железопътна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Железопътна мрежа на България

От 1 януари 2002 г. с приемането на Закона за жп транспорт инфраструктурата се стопанисва от Държавно Предприятие „Национална Компания Железопътна инфраструктура“, предлагащо отворен достъп на лицензираните превозвачи в жп мрежа в Република България. Нивото на електрификация към 2009 г. е 60% от общата дължина на мрежата, като подаваният променлив електрически ток е с напрежение 27,5 kV и честота 50 Hz, което е стандартно напрежение за по-голямата част от Европа. Максималната допустима експлоатационна скорост към 2010 г. е 130 км/ч за пътническите превози и 100 км/ч за товарните превози. Голяма част от железопътните участъци по главните линии отговарят по проектни параметри (примерно максимално допустимата скорост за което и да е жп превозно средство е математическо произведение от десетичната дроб 4,6, умножена по корен квадратен от радиуса на хоризонталната жп крива с най-малък радиус, а за придвижване в отклонителен елемент на жп стрелка е десетичната дроб 2,91, умножена по корен квадратен от радиуса на жп стрелка) за по-високи скорости от гореописаните, но липсата на подвижен (не)тягов състав, примерно на пътнически жп вагони с накланящи се кошове, и ремонтни жп дейности не позволяват тези жп скорости да бъдат достигнати.

Гъстотата на железопътната мрежа в България е 39,8 км на 1000 кв. км (33,7 км през 1939 г.). Железопътната мрежа на България се състои от 9 главни жп линии:

  1. Калотина-запад – София – Пловдив – Първомай – Свиленград – държавната граница на Република България с Република Гърция и държавната граница на Република България с Република Турция;
  2. София – Мездра – Плевен – Левски – Горна Оряховица – Търговище – Шумен – Каспичан – Синдел – Варна;
  3. Илиянци – Карлово – Тулово – Дъбово – Зимница – Карнобат – Лозарево – Дългопол – Синдел – Варна-фериботна;
  4. Русе-разпределителна – Полски Тръмбеш – Горна Оряховица – Велико Търново – Дъбово – Тулово – Змейово – Стара Загора – Михайлово – Меричлери – Димитровград – Кърджали – Подкова;
  5. София – Захарна фабрика – Горна баня – Перник – Радомир – Дупница – Благоевград – Кулата;
  6. Волуяк – Храбърско – Разменна – Перник – Радомир – Кюстендил – Гюешево;
  7. Мездра – Враца – Брусарци – Видин;
  8. Пловдив – Филипово – Михайлово – Стара Загора – Ямбол – Зимница – Карнобат – Айтос – Бургас;
  9. Русе – Разград – Каспичан.

Успешно завърши обновяването и електрификацията на железопътния участък Крумово – Димитровград – Свиленград и граничния преход с Република Турция. Вече е възможно да се осъществява пътническо движение със жп скорости до 160 км/ч, а в допълнение е осигурен по-голям капацитет за товарни жп превози между Република Турция и Европа. Подобни мероприятия се очаква да се случат и в жп участъци Септември – Пловдив, Михайлово – Калояновец, Стара Загора – Ямбол, ЯмболЗимница, Карнобат – Бургас от 8 главна жп линия, които ще намалят времепътуването между София и Бургас с над час и 15 минути. Друг важен обект е Дунав жп мост 2, между Видин и Калафат, който включва и електрифицирана скоростна жп връзка, която ще генерира голям транзитен товарен жп трафик.

Теснопътна железопътна линия[редактиране | редактиране на кода]

В България действа една теснопътна железопътна линия с междурелсие 760 mm между Септември и Добринище.

Превозвачи[редактиране | редактиране на кода]

Жп превозвачи по смисъла на Закона за железопътния транспорт, се регистрират и сертифицират от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. С настъпването на нови жп превозвачи конкуренцията ще се засилва и така ще се повиши чувствително качеството на предлаганите транспортни услуги. Към октомври 2022 година съществуват лицензирани следните жп превозвачи:

Товарните жп превозвачи са обединени чрез Асоциацията на българските железопътни превозвачи. Към 2013 г. нейните членове съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работата в България.

Софийски метрополитен[редактиране | редактиране на кода]

Софийското метро е бърз основно подземен градски жп превоз в България (само в София). Първият метроучастък само с 5 станции влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към края на 2013 метромрежата вече се състои от две линии с 27 метростанции с обща дължина 31 км. По проект се очаква линиите да станат три с обща дължина над 50 метрокилометра. В строеж са продължение на първа метролиния от бул. „Цариградско шосе“ към международно летище София. Втората метролиния от ж.к. „Обеля“ до кв. „Лозенец“ минаваща през Централната жп гара София е открита на 01.09.2012. Разработват се проекти за трета метролиния, както и продълженията на първа метролиния към бизнес парка, на втора – до кв. „Хладилника“. Все още няма добра комуникация на метрото с някои от другите видове транспорт.

Трамваи[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на този вид транспорт в София започва още през 1901 година и силно се модернизира през втората половина на XX век.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Иванова, Яна. 9 любопитни факта за Варна, които не знаеш // 10Brutes. 2019-08-15. Посетен на 2019-08-16.
  2. Първата жп линия в България // Архивиран от оригинала на 2017-04-01. Посетен на 12 юли 2012.
  3. Станев, Жеко. Първата железопътна линия по нашите земи // www.jptactis.com/.
  4. Inginerul John Trevor Barkley // Посетен на 21 юни 2012. стр. 18 (на румънски)
  5. Jensen, J. H. и др. British Railway Builders along the Lower Danube, 1856 – 1869. // The Slavonic and East European Review 46 (106). 1968. с. 105 – 28. Посетен на 28 юни 2017., стр.119
  6. а б София и околовръстната ѝ железница // Столичен общински вестник", бр. 12 от 1935 г. Посетен на 18 януари 2017.
  7. Курс към февруари 2011: 1 кг злато = 3105 златни лева; 1 кг злато = 58785 евро
  8. Л. Беров. „Източните железници" в България. 1873 – 1908 г. – Истор. преглед, № 1, 1959. Цв. Тодорова. Обявяване независимостта на България през 1908 г. С, 1960, с. 31 – 35, 75 – 88, 173 – 176
  9. Енциклопедия България, БАН, т. 3, 1982 г.
  10. а б Българските държавни железници днес // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.[неработеща препратка]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]