Железопътен транспорт в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Железопътният транспорт в България отбелязва началото си преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г. От края на 19 век железопътната инфраструктура се стопанисва и експлоатира от държавата чрез Български държавни железници. През 2002 г. на базата на европейските изисквания е основана Национална компания Железопътна инфраструктура, която е собственик на железопътната инфраструктура (железен път, електропреносни съоръжения, осигурителни инсталации, гари и др.) и са направени първи стъпки към демонополизация на пазара на железопътните превози.

История[редактиране | редактиране на кода]

19 век[редактиране | редактиране на кода]

Първата реализирана железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Построена е от английска компания с главни акционери братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години от османското правителство[1]. В някои български източници[2] за участник в предприятието е сочен политикът Уилям Гладстон, по това време британски финансов министър, но всъщност става дума за негов братовчед[3][4]. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината ѝ е 223 км. За построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Хирш – Източни железници, което играе основна роля в развитието на железопътния транспорт в България до 1909 г.

В периода 18701874 г. „Източни железници“ построява жп линията ЛюбимецБелово, с отклонения СимеоновградНова ЗагораЯмбол. Малко преди Освобождението е имало проект първата главна железница през София да бъде Цариград – София – Кюстендил – Скопие – Митровиц – Австро-Унгария. През 1873 г. дори започва работа по трасето, но скоро е прекъсната. Проектът е изменен (1883 г.) и трасето става: Белово – София – Ниш – Белград. През 1883 г. е било проектирано главната ж. п. линия за свързване на Дунава с Македония да мине през София, с трасе на линията Свищов—София—Кюстендил[5].

След Освобождението по силата на Берлинския договор от 1878 година (чл. 10 за Княжество България и чл. 21 за Източна Румелия) България е натоварена със задълженията на Високата порта по отношение на „Източни железници“.

На 23 юни 1888 г. се открива в експлоатация линията Вакарел—София—Драгоман (направление Белград—Цариград); на 9 декември 1893 г. – линията София—Перник (направление към Солун и към Скопие); на 20 февруари 1897 г. – линията – София—Роман (направление към Варна и Дунавските пристанища); на 6 декември 1931 г. – линията София—Макоцево (направление към Бургас) и в проект е трасе на линия София—Самоков (направление към Бяло море)[5]. Към 1890-те год. железниците постепенно преминават към австрийско-германски банков синдикат с капиталово участие на европейски банки. Българското правителство прави опити за изменение на тарифната политика на Източните железници, която е в ущърб на икономическите интереси на България, и за откупуване на железниците в българска територия, но компанията се противопоставя.

През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железниците, според който държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа в България. Създава се системата на Българските държавни железници. Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).

През 1897 година българското правителство започва строеж на паралелна българска линия от Саранбей (дн. Септември) през Нова Загора за връзка с линията Ямбол-Бургас, но е принудено да я спре и през 1899 година отдава на „Източни железници“ построения участък ЧирпанНова Загора (80 км) за експлоатация за 25 г.

„Източни железници“ оперира в страната до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между българското правителство и компанията (13 юни 1909) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 км) за 43 294 347 златни лв. (около 820 млн евро[6]), от които 2 111 978 лв. – за инвентар и наем. Дългът на България към компанията е оформен с руско-турския протокол (1909) и руско-българския протокол (1909)[7] [8].

Първата половина на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Железопътна мрежа в Царство България към 1912 г.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията РаковскиМомчилград, с дължина 1121 метра. През 1936 г. дължината на теснопътните линии е 468 км с 98 гари и спирки. Те се обслужват със 103 локомотиви и 1447 пътнически и товарни вагони. [9]

Втората половина на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Първата електрифицирана линия София – Пловдив е открита за експлоатация през 1963 г. Година по-късно е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел. До 1989 г. има постоянен растеж на железопътния транспорт.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време най-дългият тунел се намира по линията Бургас-София между гарите Стряма (общ.Карлово) и гара Копривщица (общ.Антон). Названието му е „Козница“ и е с дължина 5808,5 м. Има 5236 мостове и водостоци. Най-дългият мост е с дължина от 292 метра над река Марица, на линията Златидол–Нова Загора. Броят на гарите е 66, а на спирките – 170. В експлоатация са 500 локомотиви, 630 пътнически вагона и 10 250 товарни вагони, фургони, пощенски и специални вагони. В БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София[9]

Железопътна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Железопътна мрежа на България

След 01.01.2002 г. жп инфраструктурата се стопанисва от Национална компания Железопътна инфраструктура, които предлагат отворен достъп на лицензираните превозвачи към мрежата. Нивото на електрификация към 2009 г. е 60% от общата дължина на мрежата, като подавания ток е 25 kV с честота 50 Hz, което е стандартно напрежение за по-голямата част от Европа. Максималната допустима експлоатационна скорост към 2010 г. е 130 км/ч за пътнически превози и 100 км/ч за товарни. Голяма част от железопътните участъци по главните линии отговарят по проектни параметри за по-високи скорости от гореописаните, но липсата на адекватна поддръжка, ремонтни дейности и остарялата нормативна уредба не позволяват тези скорости да се достигат.

Гъстотата на железопътната мрежа в България е 39,8 км на 1 000 кв. км (33,7 км през 1939 г.). Железопътната мрежа на България се състои от 9 главни жп линии:

  1. Калотина-запад – София – Пловдив – Свиленград – държавните граници с Турция и Гърция;
  2. София – Мездра – Плевен – Левски – Горна Оряховица – Търговище – Шумен – Варна;
  3. Илиянци – Карлово – Тулово – Дъбово – Зимница и Карнобат – Синдел – Варна фериботна;
  4. Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Михайлово – Димитровград – Подкова;
  5. София – Владая – Перник – Радомир – Дупница – Благоевград – Кулата;
  6. Волуяк – Батановци – Радомир – Кюстендил – Гюешево;
  7. Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин и Мездра-юг – Руска Бяла;
  8. Пловдив – Филипово – Михайлово – Стара Загора – Ямбол – Зимница – Карнобат – Бургас;
  9. Русе – Разград – Каспичан.

Успешно завърши обновяването и електрификацията на железопътния участък Крумово – Димитровград – Свиленград и граничния преход с Турция. Вече е възможно да се осъществява пътническо движение със скорости до 160 км/ч, а в допълнение е осигурен по-голям капацитет за товарни превози между Турция и Европа. Подобни мероприятия се очаква да се случат и за участъците Септември – Пловдив, Михайлово – Калояновец, Стара Загора – Ямбол, Ямбол-Зимница, Карнобат – Бургас от 8 главна жп линия, които ще намалят времепътуването между София и Бургас с над 1:15 часа. Друг важен обект е Дунав Мост 2, между Видин и Калафат, който включва и електрифицирана скоростна жп връзка, която ще генерира голям транзитен товарен трафик.

Теснопътна железопътна линия[редактиране | редактиране на кода]

В България оперира една теснопътна железопътна линия с междурелсие 760 mm между Септември и Добринище.

Превозвачи[редактиране | редактиране на кода]

Превозвачите по смисъла на Закона за железопътния транспорт, се регистрират и сертифицират от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. С настъпването на нови превозвачи конкуренцията ще се засилва и така ще се повиши чувствително качеството на услугите предлагани по железен път. Към април 2010 година има лицензирани следните превозвачи:

Товарните жп превозвачи са обединени чрез Асоциацията на българските железопътни превозвачи. Към 2013 г. нейните членове съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работата в България.

Софийски метрополитен[редактиране | редактиране на кода]

Софийското метро е бърз основно подземен градски превоз в България (само в София). Първият участък само с 5 станции влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към края на 2012 метро-мрежата вече се състои от две линии с 27 станции с обща дължина 31 км. По проект се очаква линиите да станат три с обща дължина над 50 км. В строеж са продължение на първа линия от бул. Цариградско Шосе към летището. Втората линия от ж.к. Обеля до кв. Лозенец минаваща през Централна гара София се открива на 01.09.2012. Разработват се проекти за трета линия, както и продълженията на първа към бизнес парка, на втора – до Хладилника. Все още няма добра комуникация на метрото с някои от другите видове транспорт.

Трамваи[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на този вид транспорт в София започва още през 1901 година и силно се модернизира през втората половина на XX век.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първата жп линия в България. // Посетен на 12 юли 2012.
  2. ((bg)) Станев, Жеко. Първата железопътна линия по нашите земи. // http://www.jptactis.com/.
  3. Inginerul John Trevor Barkley. // Посетен на 21 юни 2012. стр. 18 (на румънски)
  4. Jensen, J. H. и др. British Railway Builders along the Lower Danube, 1856 – 1869.. // The Slavonic and East European Review 46 (106). 1968. с. 105 – 28., стр.119
  5. а б София и околовръстната ѝ железница. // Столичен общински вестник", бр. 12 от 1935 г.. Посетен на 18 януари 2017.
  6. Курс Фев 2011: 1 кг злато = 3105 златни лева; 1 кг злато = 58785 евро
  7. Л. Беров. „Източните железници" в България. 1873 – 1908 г. – Истор. преглед, № 1, 1959. Цв. Тодорова. Обявяване независимостта на България през 1908 г.. С, 1960, с. 31 – 35, 75 – 88, 173 – 176
  8. Енциклопедия България, БАН, т. 3, 1982 г.
  9. а б Българските държавни железници днес. // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]