Чайка (авиобаза)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чайка.

Морска вертолетна авиобаза „Чайка“
Bulgarian Navy Air Base Chaika Emblem.svg
IATA: нямаICAO: няма
Данни
Тип летище военно
Собственик Република България
Оператор ВМС на РБ
Местоположение Варна, България
Построено 1915
Надм. височина 2 м / 7 ft
Координати 43°11′12″N 27°50′54″E / 43.18667° с.ш. 27.84833° и.д. / 43.18667; 27.84833
Уебсайт [1]
Карта
Авиобаза „Чайка“
Авиобаза „Чайка“
Авиобаза „Чайка“
Авиобаза „Чайка“
Хеликоптерни площадки
Номер Дължина Повърхност
ft m
1 асфалтобетон
2 асфалтобетон
3 асфалтобетон

Морска вертолетна авиобаза „Чайка“ е разположена на брега на Варненското езеро, в границите на днешния район Аспарухово. Старото му име е Пейнерджик („мандра“).

Създаване и първи години[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на летище за хидроплани на това място е започнат от германски специалисти през 1915 – 1916 година. Първоначално там са дислоцирани германски хидроплани от типовете „Friedrichshafen“ и „Rumpler“. За първи командир на базата е определен лейтенант Преслав Ляпчев, който загива при тренировъчен полет в Германия през юни 1916 г.

Първият боен полет над море от български екипаж е осъществен през декември 1916 г., когато е прогонен руският крайцер „Память Меркурия“.

На 1 май 1917 г. във Варна се сформира самостоятелната българска Водохвърчилна станция, с което е поставено началото на българската морска авиация. На тази дата летището официално преминава под българско командване. Поделението разполага с 4 германски хидроплана.

След подписването на Ньойския договор хидропланите са унищожени на летище Божурище [2].

Следвоенна история[редактиране | редактиране на кода]

На 14 октомври 1959 г. е сформирана противолодъчна ескадрила в състава на Военновъздушните сили. Първоначално тя е базирана на летище Враждебна и е въоръжена с вертолети Ми-4М. През май 1961 г. ескадрилата се пребазира на летище „Чайка“ и на подчинение на Военноморските сили.

През периода 1979 – 1982 г. на въоръжение постъпват вертолети Ми-14ПЛ (противолодочный – за борба с подводни лодки) и Ми-14БТ (на руски: буксировщик минных тралов – за буксиране на минни тралове), които заменят остарелите Ми-4.

На 9 октомври 2011 г. е получен първият хеликоптер „Panther“ (Eurocopter AS565 Panther) от поръчаните общо 6 броя. Доставени са 3 вертолета, останалите 3 са отказани поради липса на средства.

Bulgarian Eurocopter AS565 Panther in Paris Air Show

Текущо състояние[редактиране | редактиране на кода]

Военно поделение 36 940 (63-а отделна морска вертолетна авиобаза) е създадено през септември 1998 г.

Понастоящем там е базирана вертолетна ескадрила на Военноморските сили. В състава ѝ влизат:

  • 2 вертолета „Panther“ (Eurocopter AS565 Panther) (един вертолет от тази серия е загубен при инцидент на 9 юни 2017);
  • 3 вертолета за борба с подводници „Ми-14“, на които предстои модернизиране и са заземени.

От 1 август 2012 г. вертолетите „Panther“ носят денонощно дежурство за участие в операции по търсене, спасяване и оказване на помощ на бедстващи кораби и летателни апарати.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

На 29 януари 1966 година, при пребазиране от летище Балчик на летище „Чайка“, вертолет „Ми-4“ с бордови номер 55 претърпява катастрофа във Варненското езеро. Загива целият екипаж:

  • подполковник Дамян Димитров Алексиев – командир на вертолетната ескадрила;
  • майор Николай Василев Василев – началник на щаба на ескадрилата;
  • майор Петър Тодоров Пенков – щурман на ескадрилата.

В авиобаза „Чайка“ има издигнат паметник на загиналите летци.

На 9 юни 2017 при изпълнение на задача по време на тактическото учение „Черно море – 2017“ вертолет AS „Пантер“ – 565 MB пада в Черно море на около 7 морски мили източно от устието на река Камчия, при което загива командирът на вертолета майор Георги Анастасов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

История:

Днес:

Източници[редактиране | редактиране на кода]