Преслав (улица във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преслав
улица
Площад „Мусала“, началото на ХХ век
Площад „Мусала“, началото на ХХ век
Map of Varna center.png
43.2048° с. ш. 27.9107° и. д.
43.1986° с. ш. 27.9146° и. д.
Местоположение на картата на Варна
Град Варна
Район Одесос
Дължина 1000 m
Стари имена Чаршията
1888 – „Голяма Преславска“ + „Цариградска“
1897 – „Преславска“ + „Цариградска“
1958 – „Никола Вапцаров“
1992 – „Преслав“
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.

„Преслав“ е улица във Варна, намираща се в район Одесос. Тя свързва бул. „Христо Ботев“ на север с бул. „Княз Борис I“ на изток и бул. „Приморски“ на юг[1] и така осигурява връзка от Варненския център до Пристанище Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според изворите, през ноември 1888 г. улицата се дели на Стара Преславска и Голяма Преславска, започваща от Балък пазар и завършваща при Татар капия[2] и пътя за Добрич.

Една от първите коли на градския транспорт по ул. „Преславска“.

В началото на ХХ век е главна търговска улица на града граничеща с българската, турската, гръцката, арменската и еврейската махала. Южната част на улицата, пред гарата и пристанището, се нарича „Цариградска“ и е пригодена да обслужва морската търговия. Компании като „Лойд Триестино“ отварят свои кантори през 30-те години на тези адреси. Освен тях работят сарафи (менители), както и клонове на БНБ и на Варненската популярна банка. От търговските кантори и магазини преобладават тези на леката тъкаческа промишленост – вълнени и копринени платове. Функционират хотелите „Париж“, „Комерсиал“, „Виена“, „Кооп“, „Преслав“, както и Италианския клуб и кафене „Балкан“ с едноименното „Международното пътническо бюро“.

На ул. „Преславска“ е и първата голяма търговска сграда във Варна – „Базар Паруш“. Особен символ на улицата е и монументалната постройка с внушителен централен купол – Варненската Търговско-индустриална камара и Стокова борса. Проектът за нея е на инж. Дабко Дабков и арх. Стефан Попов и е осъществен между 1923 и 1930 г.

Сградата, в която днес се помещава Държавният архив, е най-старата административна сграда във Варна с над 100-годишна история[3]. Тя се намира в северната и централна част на улицата. Построена е през 1860 г. като турски конак, при което е разрушена част от древна гробница. След Освобождението сградата служи за седалище на губернатора, по-късно в нея се помещава клон на БНБ, полицейското управление, а след 1990 – Варненският държавен архив. Днес сградата е паметник на архитектурата от местно значение и външният ѝ облик не може да бъде променян[4].

Обекти и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Областна администрация и сградата на бившата Софийска банка.
Щаб на Военноморските сили.
Западна страна
Източна страна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Транспорт“         Портал „Транспорт          Портал „България“         Портал „България