Преслав (улица във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Преслав
— улица —
Площад „Мусала“, началото на ХХ век
Площад „Мусала“, началото на ХХ век
Map of Varna center.png
43.2048° с. ш. 27.9107° и. д.
43.1986° с. ш. 27.9146° и. д.
Местоположение на картата на Варна
Град Варна
Район Одесос
Дължина 1000 m
Стари имена Чаршията
1888 – „Голяма Преславска“ + „Цариградска“
1897 – „Преславска“ + „Цариградска“
1958 – „Никола Вапцаров“
1992 – „Преслав“
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.

„Преслав“ е улица във Варна, намираща се в район Одесос. Тя свързва бул. „Христо Ботев“ на север с бул. „Княз Борис I“ на изток и бул. „Приморски“ на юг[1] и така осигурява връзка от Варненския център до Пристанище Варна и Железопътна гара Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Областна администрация и сградата на бившата Софийската банка.
Щаб на Военоморските сили.

В началото на ХХ век е главна улица на града граничеща с българската, турската, гръцката, арменската и еврейската махала. Южната част на улицата, пред гарата и пристанището, се казва „Цариградска“, пригодена да обслужва морската търговия. Компании като „Лойд Триестино“ отварят свои кантори през 30-те години на тези адреси. Освен тях работят сарафи (менители), както и клонове на БНБ и на Варненската популярна банка. От търговските кантори и магазини преобладават тези на леката тъкаческа промишленост – вълнени и копринени платове. Функционират хотелите „Париж“, „Комерсиал“, „Виена“, „Кооп“, „Преслав“, както и Италианския клуб и кафене „Балкан“ с едноименното „Международното пътническо бюро“.

На ул. „Преславска“ е и първата голяма търговска сграда във Варна – „Базар Паруш“. Особен символ на улицата е и монументалната постройка с внушителен централен купол – Варненската Търговско-индустриална камара и Стокова борса. Проектът за нея е на инж. Дабко Дабков и арх. Стефан Попов и е осъществен между 1923 и 1930 г.

Сградата, в която днес се помещава Държавният архив, е най-старата административна сграда във Варна с над 100-годишна история[2]. Тя се намира в северната и централна част на улицата. Построена е през 1860 г. като турски конак, при което е разрушена част от древна гробница. След Освобождението сградата служи за седалище на губернатора, по-късно в нея се помещава клон на БНБ, полицейското управление, а след 1990 – Варненският държавен архив. Днес сградата е паметник на архитектурата от местно значение и външният ѝ облик не може да бъде променян[3].

Обекти и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Западна страна
Източна страна

Източници[редактиране | редактиране на кода]