Непорочно зачатие на Дева Мария (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Непорочно зачатие
на Дева Мария“
Greek Neighborhood, 9000 Varna, Bulgaria - panoramio (37).jpg
Map of Varna center.png
43.2011° с. ш. 27.9156° и. д.
„Непорочно зачатие
на Дева Мария“
Местоположение в България Варна център
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Варна
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Време на изграждане 1882 – 1885 г.
Съвременен статут действащ храм
„Непорочно зачатие
на Дева Мария“
в Общомедия

„Непорочно Зачатие на Дева Мария“ е християнска църква в Варна, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за католици във Варна датират от 1659 г. Това са били търговци от Дубровник. През 1847 г. Никополския епископ Анджело Парси изпраща първия мисионер Петър Арабаджийски, който служил 4 години в града. Светата литургия е обслужвана по домовете на вярващите. През 1850 г. е изпратен отец Яко Яковски. Той също обслужвал френски и италиански части настанени в града по време на Кримската война. През 1857 г. Варна е присъединена към Трапезундския апостолически викариат, обслужван от капуцините. Седем мисионери са прекарали няколко години във Варна. През 1860 г. те купуват мястото, където е построен храма. [1]

Преброяването през 1881 г. регистрира 198 католици в града, а в навечерието на Балканската война те са вече близо 500 души. Почти всички са чужденци, главно немци и французи. Повечето са с чуждо поданство. И тук обаче бавно, но постепенно и неизбежно си пробива път тенденцията за „побългаряване“ чрез смесени бракове с българи и българки и приемане на българско поданство.[2]

През 1883 г. се извършва реорганизация на католическата църква на Балканите съобразно новите политически граници. В резултат на което Варна е присъединена към Никополската епархия. Един от енористите работили най-дълго е отец Мак Гирк от 1895 до 1927 г. През 1927 г. броят на католиците във Варна е около 300 души. [1]

Светата литургия не се обслужва в енорията от 1973 г. до началото на 90-те години. Поради не пригодността на рушащия се храм, параклиса Св. Архангел Михаил е използван за енорийски храм и там е отслужвана Светата литургия.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 г. католиците във Варна правят прошение до oбщината във Варна за издигане на техен молитвен дом. Идеята е подкрепена и от благотворителни организации, търговци и от държавата. През 1882 г. е направена първа копка на новоизграждащия се храм от княз Александър І. През 1883 г. Никополският-епископ Иполит Луи Агосто с помощта на австроунгарския император Франц Йосиф I и с финансовата подкрепа на Франция през 1883 г. започва да строи католическата църква.[3]

Проектант на храма е италианският архитект Валентино Делл Антонио. Църквата е еднокорабна, с притвор, апсида и кула с метален кръст. Не достигнали средствата за закупуване на камбана, която да се постави на кулата-камбанария. Църквата е завършена през 1885 г. В стилово отношение сградата е представителна за неоготиката с типичните за това изкуство островърхи арки на прозорците и централния вход, както и при кръстосаните арки в интериорен план.

През 1896 г. италианския консул Асерето закупува бял мрамор от Генуа и финансира построяване на олтар. През 1912 г. eпископ Анри Дулсе разширява църквата и строи нова сакристия. През 1927 г. църквата е ремонтирана.[1]

В своята статия, публикувана през 1983 г., Джейнис Браун[4] твърди, че въпреки поставената си цел през 1950 г. комунистическата власт да елиминира религията в България до 1975 г., тя не успява благодарение на вярата на католиците (дори и млади хора) в селата около Пловдив и в известна степен благодарение на католически туристи от други части на Източна Европа, които през летните сезони са съживявали католическите църкви във Варна и Бургас. Това кара местната власт във Варна да затвори католическите храмове. Църквата „Непорочно зачатие на Дева Мария“ и параклиса „Свети Архангел Михаил“ са затворени през 1973 година.

На 18 септември 2006 г. е направена първа копка на реконструкцията и възобновяването на църквата с благословията на епископ Петко Христов. На първата копка присъства и отец Йосиф Йонков. Той е присъствал на затварянето ѝ през 1973 година. Храмът е реставриран по проект на архитект Владимир Рачев и отворен за богослужения на 9 декември 2013 г. Ритуалът по освещаване на олтара е извършен от епископ Петко Христов.[3]

Храмов празник – 8 декември.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. а б Голям ден за Църквата в България и за Варна
  4. Джейнис Браун (Janice Broun) „Католиците в България“ в т. 11 брой 3 на списание „Религия в комунистическите страни“ (Religion in Communist Lands), 1983 г., стр.310-320