Благовещение Господне (Варна)
| „Благовещение Господне“ | |
 | |
 Местоположение във Варна | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Варна |
| Религия | Римокатолицизъм |
| Епархия | Никополска |
| Изграждане | 1882 – 1885 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Благовещение Господне“ в Общомедия | |
„Благовещение Господне“ е християнска църква във Варна, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.
История на енорията[редактиране | редактиране на кода]
Сведенията за католици във Варна датират от 1659 г. Това са били търговци от Дубровник. През 1847 г. Никополския епископ Анджело Парси изпраща първия мисионер Петър Арабаджийски, който служил 4 години в града. Светата литургия е обслужвана по домовете на вярващите. През 1850 г. е изпратен отец Яко Яковски. Той също обслужвал френски и италиански части настанени в града по време на Кримската война. През 1857 г. Варна е присъединена към Трапезундския апостолически викариат, обслужван от капуцините. Седем мисионери са прекарали няколко години във Варна. През 1860 г. те купуват мястото, където е построен храма.[1]
Преброяването през 1881 г. регистрира 198 католици в града, а в навечерието на Балканската война те са вече близо 500 души. Почти всички са чужденци, главно немци и французи. Повечето са с чуждо поданство. И тук обаче бавно, но постепенно и неизбежно си пробива път тенденцията за „побългаряване“ чрез смесени бракове с българи и българки и приемане на българско поданство.[2]
През 1883 г. се извършва реорганизация на католическата църква на Балканите съобразно новите политически граници. В резултат на което Варна е присъединена към Никополската епархия. Един от енористите работили най-дълго е отец Мак Гирк от 1895 до 1927 г. През 1927 г. броят на католиците във Варна е около 300 души.[1]
Светата литургия не се обслужва в енорията от 1973 г. до началото на 90-те години. Поради непригодността на рушащия се храм, параклисът Св. Архангел Михаил е използван за енорийски храм и там е отслужвана Светата литургия.
През 2006 г. започва ремонтът на храма. По това време католиците във Варна са 450 души, а енорист е отец Яцек Вуйчек.[3] По време на пандемията на коронавируса през 2019 г., литургиите от храма са излъчвани онлайн.[4]
Енористи[редактиране | редактиране на кода]
- отец Петър Арабаджийски (1847 –)
- отец Яко Яковски (1850 –)
- отец Мариан Грондел (1995 – 2003)
- отец Яцек Вуйчик (2003 - 2022)
- отец Михаил Шлахцяк (2022 - днес)
История на храма[редактиране | редактиране на кода]
През 1880 г. католиците във Варна правят прошение до общината във Варна за издигане на техен молитвен дом. Идеята е подкрепена и от благотворителни организации, търговци и от държавата. През 1882 г. е направена първа копка на новоизграждащия се храм от княз Александър І. През 1883 г. Никополският-епископ Иполит Луи Агосто с помощта на австро-унгарския император Франц Йосиф I и с финансовата подкрепа на Франция през 1883 г. започва да строи католическата църква.[5]
Проектант на храма е италианският архитект Валентино Делл Антонио. Църквата е еднокорабна, с притвор, апсида и кула с метален кръст. Не достигнали средствата за закупуване на камбана, която да се постави на кулата-камбанария. Църквата е завършена през 1885 г. В стилово отношение сградата е представителна за неоготиката с типичните за това изкуство островърхи арки на прозорците и централния вход, както и при кръстосаните арки в интериорен план. Храмът е наречен „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ с храмов празник – 8 декември.
През 1896 г. италианския консул Асерето закупува бял мрамор от Генуа и финансира построяване на олтар. През 1912 г. епископ Анри Дулсе разширява църквата и строи нова сакристия. През 1927 г. църквата е ремонтирана.[1]
В своята статия, публикувана през 1983 г., Джейнис Браун[6] твърди, че въпреки поставената си цел през 1950 г. комунистическата власт да елиминира религията в България до 1975 г., тя не успява благодарение на вярата на католиците (дори и млади хора) в селата около Пловдив и в известна степен благодарение на католически туристи от други части на Източна Европа, които през летните сезони са съживявали католическите църкви във Варна и Бургас. Това кара местната власт във Варна да затвори католическите храмове. Църквата „Непорочно зачатие на Дева Мария“ и параклиса „Свети Архангел Михаил“ са затворени през 1973 година.
На 18 септември 2006 г. е направена първа копка на реконструкцията и възобновяването на църквата с благословията на епископ Петко Христов. На първата копка присъства и отец Йосиф Йонков. Той е присъствал на затварянето ѝ през 1973 година. Храмът е реставриран по проект на архитект Владимир Рачев и отворен за богослужения на 9 декември 2013 г. Ритуалът по освещаване на олтара е извършен от епископ Петко Христов.[5]
В края на 2016 г. църквата е преименувана на „Благовещение Господне“ с декрет на епископ Петко Христов.[7]
Храмов празник – 25 март.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ Започна реконструкцията на 120-годишен католически храм
- ↑ Католическата църква във Варна ще излъчва литургиите си онлайн
- ↑ а б Голям ден за Църквата в България и за Варна
- ↑ Джейнис Браун (Janice Broun) „Католиците в България“ в т. 11 брой 3 на списание „Религия в комунистическите страни“ (Religion in Communist Lands), 1983 г., стр.310 – 320
- ↑ Католическите епархии в България в борбата срещу Covid-19
