Братя Шкорпил (улица във Варна)
| Братя Шкорпил | |
| — улица — | |
 Улица „Братя Шкорпил“ в първата половина на ХХ век | |
    – начало,  – край | |
| Град | Варна |
|---|---|
| Район | Одесос |
| Дължина | 300 m |
| Носи името на | Херман Шкорпил, Карел Шкорпил |
| Стари имена | 1897 – „Мария-Луиза“ 1906 – „Пиротска“ |
„Братя Шкорпил“ е улица във Варна, намираща се в квартал Център, район Одесос. Тя свързва Варненската катедрала с Варненския археологически музей[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Улицата е създадена след събарянето на стари турски казарми през 1890 г.[2] До 17 юли 1923 г. улицата носи името "Пиротска", но в признателност oт страна на rpад Варна кметът Христо Мирски я преименувана yл. „Xepмин Шкорпил" на името на живелия тук дълги години Xepмин Шкорпил, който ежедневно е ходил по нея на занятия в Археологическия музей в Девическата гимназия.[3]
Исторически обекти
[редактиране | редактиране на кода]На „Братя Шкорпил“ 20 е запазена къщата, в която са живели чешко-българските научни и обществени дейци Херман и Карел Шкорпил[4], като тя е построена по проект на последния[5]. Други важни архитектурни обекти са къщите на „Братя Шкорпил“ N№ 5 и 7, проектирани от Анфиса и Владимир Силяновски. В съседство е цграда, построена през 1929 г. по проект на софийски архитект, която след 1939 се използва последователно от немското, съветското, а днес и бразилското консулство. От 1982 до 2001 г. в нея се помещава средношколският отдел на окръжната библиотека „Пенчо Р. Славейков“. Друг съществен архитектурен обект е построена и проектираната в еклектичен стил от Никола Лазаров къща, в която е практикувал лекаря-анархист Параскев Стоянов. От същия архитект е проектиран и гранд хотел „Сплендид“, построен през 1911, който дълги години е използван като градски съд и клон на варненската поща. През 1919 на тази улица функционират бирария и кино "Прошек", но сградата е разрушена през 2011 г.[6] На тази улица от 1896 г. стои и къщата на българския просветен деец Константин Стателов, в която до одържавяването ѝ също живее синът му капитан I ранг Борис Стателов[7].
Други обекти
[редактиране | редактиране на кода]- Южна страна
- Театър „Българан“
- Български Червен кръст – Варна
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ул. „Братя Шкорпил“ в Wikimapia
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие 31/01/1889, No. 3, 1 с.
- ↑ Варненски общински вестник - бр. 71, 26 юли 1923, стр.1
- ↑ Братя Шкорпил – създателите на българската археология, архив на оригинала от 10 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170110160652/http://www.moreto.net/s.php?n=161697, посетен на 9 януари 2017
- ↑ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, архив на оригинала от 24 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091124051900/http://www.libvar.bg/old-varna/streets/shkorpil.html, посетен на 12 януари 2017
- ↑ Старото кино на „Братя Шкорпил” ОТИДЕ НА КИНО (СНИМКИ) @ petel.bg - Посетен на 31 декември 2023 г.
- ↑ Сградите на Варна: улица „Братя Шкорпил“ - осеяна с архитектурни паметници
