Борис Стателов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Стателов
български морски офицер
Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Семейство
Баща Константин Стателов
Майка Елена Стателова

Борис Константинов Стателов е български морски офицер, капитан I ранг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стателов е роден на 21 август 1886 година в македонския град Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Баща му Константин Стателов е директор на Солунската българска гимназия, а майка му Елена Стателова е учителка в училището. През 1905 г. Борис Стателов завършва Военното училище в София, а след това през 1907 г. след като полага всички изпити в Офицерския курс при Флота получава квалификация на морски офицер. През 1911 година последователно завършва Минния офицерски клас и Допълнителния курс по радиотелеграфия на Минния офицерски клас в Кронщат, Русия. Стажува на крайцера „Рюрик“ на Руския императорски флот. Като резултат на комплексното обучение в България и Русия през 1920 г. с постановление на Министерския съвет №6 му се признава Висше специално военноморско образование, за което му се издава „Атестат[1].

След завръщането си в България служи в Дунавската флотилия. По време на Балканската война 1912 – 1913 Стателов организира противодесантното наблюдение в Шаркьой, поставянето на минни заграждения в Родостенския залив на Мраморно море. Ръководи подривната команда заделена от състава на Дунавската флотилия в Одринската операция, а по-късно става командир на импровизирания от капитан-лейтенант Евстати Винаров торпедоносец „Марица“, подготвен да атакува турския броненосец „Тургут рейс“ на 31 март 1913 г. Планираната атака не се провежда поради влязлото в сила примирие.

В периода 1914-15 година Борис Стателов е назначен за преподавател по дисциплините „Метереология и океанография" и „Електротехника и радиотелеграф" в Офицерския курс при Флота на Негово Величество.

По време на Първата световна война е командир на миноносеца „Храбри“, който заедно с „Шумни“ влиза в бойно съприкосновение с руска ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915 година.

В периода 18.8.-22.9.1916 година Стателов провежда учебни плавания на германските подводници UB-14 и U-33. В периода 18.8-30 октомври 1917 година е „амбаркуван“ на българската подводница №18, след службата на която получава квалификация на подводничар, а след войната и право да носи „Знак за подводно плаване[2].

По-късно Стателов е началник-щаб на Черноморската част на Флота на Негово Величество и официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и река Дунав (1918). През 1917 година е произведен в чин капитан-лейтенант. От 11 септември 1918 г. е назначен за командир на учебния крайцер „Надежда“, който се намира на ремонт в Севастопол. След потушаването на протеклия на кораба бунт, сдава длъжността на лейтенант Буков и се завръща в България. През 1919 година Борис Стателов е произведен в чин капитан II ранг.

След края на войната е интендант на Флота на Негово Величество и преподавател по дисциплината „Навигация и лоция“ в Учебната част, а от 1921 – командир на Дунавската търговско-полицейска служба. По-късно е командир на Крайбрежната жандармерийска дружина и на Морската полицейска служба, а от 1926 до 1932 година е началник на Морската учебна част. През 1926 година е произведен в чин капитан I ранг. От 1932 г. е началник на Морските учебни заведения, а от 1933 г. е командир на морска бригада.[3]

През 1933 година преминава в запаса. Известно време е комендант (по съвременната терминология – капитан) на търговския кораб „Сердика“. След Деветосептемврийския преврат е заподозрян във връзки с британското разузнаване. Интерниран е в село Слатина, Ловешко. Умира в 1959 година.

На капитан I ранг Борис Стателов е признат значителния принос като преподавател във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, за което през 2006 г. той е удостоен със стела на Алеята на преподавателя на Училището.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик – 2 август 1905
  • поручик – 15 октомври 1908
  • капитан (лейтенант) – 15 октомври 1912
  • майор (капитан-лейтенант) – 16 март 1917
  • подполковник (капитан II ранг) – 2 ноември 1919
  • полковник (капитан I ранг) – 6 май 1926

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Типове мореходни изчисления“ (1924);
  • „Мореходна астрономия“ (1938);
  • „Международно право“ (1927);
  • „Лекции по военноморска география“ (1928);
  • „Правилник за разрушителната служба във Флота“ (1933);
  • „Съвременно състояние и тактика на минното дело“ – статия в „Морски преглед“ (1930).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кожухаров, А.Н. За началото на висшето военноморско образование в България. // Военноисторически сборник, кн. 2-3, 2009, с. 14-23.
  2. Кожухаров, А.Н. Българските офицери-подводничари през Първата световна война. // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2009, Том VII, с. 110-120.
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 248.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България