Константин Стателов
| Константин Стателов | |
| български просветен деец | |
 1883 г., Солун | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | 1923 г.
|
| Семейство | |
| Съпруга | Елена Стателова |
| Деца | Борис Стателов |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Константин Стателов в Общомедия | |
Константин (Костадин) Евстатиев Стателов е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Лясковец през 1864 година. Родът му има албански корени и се преселва там в XVII век. Със стипендия учи педагогика в Москва, където се запознава с Елена Стателова от Дебърско и двамата сключват брак.[1]
След завършване на института учителства със съпругата си в различни градове, като Силистра, Шумен, Солун, Садово, Русе. През 1882 година е назначен в Солунската българска мъжка гимназия като учител и инспектор - прави разпределението на часовете, надзирава на класовете и поведението на учениците и учителите.[1] В различни периоди ръководи хора и пансиона на гимназията.[1] През 1888 година за три месеца е директор на гимназията след оттеглянето на Георги Кандиларов.[2][1][3] През септември 1884 година е избран за член на Солунската българска община.[4] Управител е на българските училища в Битолския вилает в годините 1888 – 89. След това става учител и после директор на Солунската българска девическа гимназия.[5]
През 1895 година се установява във Варна. Към 1896 година е член на управителния съвет на Българското търговско параходно дружество.[6] През 1909 година открива във Варна книжарница за руска и друга чуждестранна литература.[7] Учител и директор е на Варненската гимназия.[1]
От брака си има четири деца – Александър – лекар рентгенолог, роден в Солун в 1883 година, завършил Санктпетербургската военномедицинска академия в 1908 година,[8] Олга – учителка, Борис – военен, и Евгения, учителка.[1]
Умира през 1923 година във Варна.[9]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Константин Стателов (1864 – 1923) | Елена Стаматова (1862 – 1925) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Стателов (1883 – ?) | Олга Абаджиева | Борис Стателов (1886 – 1959) | Евгения Генова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Стателов | Тони Стателов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Розмари Стателова (р. 1941) | Борис Стателов (р. 1942) | Тони Стателов (р. 1950) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тони Стателов (р. 1976) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Личности. Стателов, Константин // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
- ↑ Исторически преглед, Том 60, Броеве 1 – 2, Българско историческо дружество (Българска академия на науките), 2004, стр. 53.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 615.
- ↑ Българско търговско параходно дружество: Печалби и Загуби. Вестник „Варненски общински вестник“, бр.8, 10.03.1897, стр.2.
- ↑ Дневни новини: Нова книжарница. „Свободен глас“, бр.25, 05.07.1909, стр.4.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Български родословия.
| Георги Кандиларов | → | директор на Солунската българска мъжка гимназия (1888) |
→ | Начо Начов |
| Георги Кандиларов | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1885 – 1886) |
→ | Елисавета Кондратиева |
