Начо Начов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българският просветен деец. За българския писател вижте Никола Начов.

Начо Начов
български просветен деец
Роден
Починал
15 март 1916 г. (62 г.)

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Политика
Депутат
XIV ОНС   

Никола (Начо) Анастасов Начов е български политик, книжовник, общественик. Начов е изследовател на българските писмени паметници, учебното дело в България и езикови проблеми, действителен член на Българското книжовно дружество от 1898 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1853 година в Ески Заара. От 1870 до 1878 година е учител в Чирпан, Стара Загора и Горна Оряховица. В 1871 година издава „Кратка българска граматика“.

След Руско-турската война е секретар на окръжния началник в Мустафа паша (1878 – 1879),[1] а от 1879 до 1884 г. е околийски началник в Източна Румелия – Ихтиман, Нова Загора и Сливен. В 1884 – 1885 година е главен секретар и директор на вътрешните работи в столицата Пловдив. В 1879 година издава „Писма на един „румелийски“ българин“.

В 1887 година заминава за руската столица, където учи в Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет до 1888 г.

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година.
Учители седнали: Йероним Буфети, Благой Димитров, Григор Пърличев, Димитър Матов, Никола Начов, Димитър Хаджииванов, Васил Кънчов, Едхем ефенди
Ученици горен ред: Янаки Гелев, Георги Трайчев, Антон Димитров, Георги Николов
Ученици втори ред: Никола Зарзев, Константин Робев, Никола Апостолов, Панчо Васков, Димитър Поптомов, Яким Игнатиев, Иван Хаджимишев, Манасий Лучански

Между 1888 – 1891 година е директор на Солунската българска мъжка гимназия.[2] От 1891 до 1898 г. е директор на Девическата гимназия във Варна. Издава „Тиквешки ръкопис“ (1892 – 1894), „Критични бележки върху книжовния ни език“ (1898) и „Из историята на гимназията 1883 – 1896, с поглед върху възраждането на българщината и развитието на църковно-училищното дело във Варна“ (1898). В 1897 година издава в София и (от книжка 7 – 8) в Пловдив „Цвят“ – научно-литературно списание за младежи, на което е стопанин и отговорен редактор.[3]

В 1898 година заминава за Цариград и става капукехая (представител при Високата порта) на Българската екзархия, като остава на поста до 1909 г. Там издава „Време и живот на Св. Борис Михаила, господар и просветител български“ (1901), „Поглед върху деятелността на Българската екзархия 1877 – 1902“ (1902), „Протестът на Цариградската патриаршия до Великата порта и посланиците на великите сили в Цариград. По повод последните събития в Македония и Одринско“ (1903).

В 1898 година е избран за действителен член на БКД. В 1908 година става член на Руския археологически институт в Цариград.

В 1908 година е избран за народен представител в XIV обикновено народно събрание.[4]

Пише във вестниците „Македония“, „Напредък“, и „Право“ и в списанията „Книжици за прочит“, „Наука“, „Читалище“ и други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Съединението 1885. // Посетен на 29 януари 2013 г.[неработеща препратка]
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  3. Периодични издания, издавани и редактирани от старозагорци в други населени места. // Посетен на 29 януари 2013 г.
  4. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 547 – 548
Константин Стателов директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1888 – 1891)
Димитър Хаджииванов