Димитър Хаджииванов
Тази статия е за просветния деец. За скулптора вижте Димитър Хаджииванов (скулптор).
| Димитър Хаджииванов | |
| български просветен деец и преводач | |
.JPG) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Робърт колеж |
Димитър Хаджииванов Стоянов (изписване до 1945 година: Димитъръ хаджи Ивановъ Стояновъ) е български просветен деец и преводач.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 юни 1853 година в Сливен.[1] Учи в Сливен и на Малта.[4] В 1870 година завършва Робърт колеж в столицата Цариград и става учител по френски, география и химия в родния си град. В 1876 година става член на революционния комитет в Ямбол и участва в подготовката на въстание. След Априлското въстание е заточен в град Болу, Мала Азия.[3]
След 1878 година е кмет на попадналия в Източна Румелия Ямбол, а по-късно е финансов инспектор в столицата Пловдив и перфект на Сливен. По-късно работи като директор на гимназии в Цариград, Одрин – Одринската българска мъжка гимназия, и София.[3] Директор е на Солунската българска мъжка гимназия от 1891 до 1892 година.[3] Преподава в гимназията от 1888 до 1890, от 1891 до 1893 и от 1897 до 1898 година.[5]
Избиран е за депутат. Превежда Виктор Юго („История на едно престъпление“, 1884 – 1885, „Клетниците“, 1888, „Парижката Света Богородица“, 1890), Ги дьо Мопасан, Жул Верн, Едмондо де Амичис, Джон Лок.[6] Издава биографии на Михаил Лермонтов, Джузепе Гарибалди, Молиер, Юго и други.[3]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ивановъ, Димитъръ. Гевгелийскиятъ говоръ. София, Македонски Наученъ Институтъ, Печатница „П. Глушковъ“, 1932.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 266.
- ↑ Касъров, Лука. Димитръ Х. Ивановъ // Енциклопедически рѣчникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 400. Посетен на 26 октомври 2025.
- ↑ а б в г д Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, с. 235.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 363 (коментар и бележки).
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
- ↑ Локъ, Джонъ. Мисли върху възпитанието. преводъ Димитръ х. Ивановъ. София, Притурка на сп. Училищенъ прегледъ, 1905.
| Начо Начов | → | директор на Солунската българска мъжка гимназия (1891 – 1892) |
→ | Васил Кънчов |
