Димитър Хаджииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец. За скулптора вижте Димитър Хаджииванов (скулптор).

Димитър Хаджииванов
български просветен деец
Роден
Починал

Образование Робърт колеж
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Димитър Хаджииванов е шестият седнал от ляво на дясно
Ивановъ, Димитъръ. Гевгелийскиятъ говоръ. София, Македонски Наученъ Институтъ, Печатница „П. Глушковъ“, 1932.

Димитър Хаджииванов Стоянов е български просветен деец и преводач.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1852 година в Ямбол. Учи в Ямбол и на Малта.[2] В 1870 година завършва Робърт колеж в столицата Цариград и става учител по френски, география и химия в родния си град. В 1876 година става член на революционния комитет в Ямбол и участва в подготовката на въстание. След Априлското въстание е заточен в град Болу, Мала Азия.[1]

След 1878 година е кмет на попадналия в Източна Румелия Ямбол, а по-късно е финансов инспектор в столицата Пловдив и перфект на Сливен. По-късно работи като директор на гимназии в Цариград, Одрин – Одринската българска мъжка гимназия, и София.[1] Директор е на Солунската българска мъжка гимназия от 1891 до 1892 година.[1] Преподава в гимназията от 1888 до 1890, от 1891 до 1893 и от 1897 до 1898 година.[3]

Избиран е за депутат. Превежда Виктор Юго („История на едно престъпление“, 1884 - 1885, „Клетниците“, 1888, „Парижката Света Богородица“, 1890), Ги дьо Мопасан, Жул Верн, Едмондо де Амичис, Джон Лок. Издава биографии на Михаил Лермонтов, Джузепе Гарибалди, Молиер, Юго и други.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, с. 235.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 363 (коментар и бележки).
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
     Портал „Македония“         Портал „Македония