Димитър Хаджииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец. За скулптора вижте Димитър Хаджииванов (скулптор).

Димитър Хаджииванов
български просветен деец
Роден
Починал
25 януари 1929 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вРобърт колеж

Димитър Хаджииванов Стоянов е български просветен деец и преводач.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Димитър Хаджииванов е шестият седнал от ляво надясно
Ивановъ, Димитъръ. Гевгелийскиятъ говоръ. София, Македонски Наученъ Институтъ, Печатница „П. Глушковъ“, 1932.

Роден е на 24 юни 1852 година в Ямбол. Учи в Ямбол и на Малта.[2] В 1870 година завършва Робърт колеж в столицата Цариград и става учител по френски, география и химия в родния си град. В 1876 година става член на революционния комитет в Ямбол и участва в подготовката на въстание. След Априлското въстание е заточен в град Болу, Мала Азия.[1]

След 1878 година е кмет на попадналия в Източна Румелия Ямбол, а по-късно е финансов инспектор в столицата Пловдив и перфект на Сливен. По-късно работи като директор на гимназии в Цариград, Одрин – Одринската българска мъжка гимназия, и София.[1] Директор е на Солунската българска мъжка гимназия от 1891 до 1892 година.[1] Преподава в гимназията от 1888 до 1890, от 1891 до 1893 и от 1897 до 1898 година.[3]

Избиран е за депутат. Превежда Виктор Юго („История на едно престъпление“, 1884 – 1885, „Клетниците“, 1888, „Парижката Света Богородица“, 1890), Ги дьо Мопасан, Жул Верн, Едмондо де Амичис, Джон Лок. Издава биографии на Михаил Лермонтов, Джузепе Гарибалди, Молиер, Юго и други.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, с. 235.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 363 (коментар и бележки).
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
Начо Начов директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1891 – 1892)
Васил Кънчов