Янаки Гелев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янаки Гелев
български просветен деец
Роден
1862 г.
Починал
1938 г. (76 г.)
Учил вИстанбулски университет
Научна дейност
Работил вЦариградска българска духовна семинария
Българска екзархия
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година.
Учители седнали: Йероним Буфети, Благой Димитров, Григор Пърличев, Димитър Матов, Никола Начов, Димитър Хаджииванов, Васил Кънчов, Едхем ефенди
Ученици горен ред: Янаки Гелев, Георги Трайчев, Антон Димитров, Георги Николов
Ученици втори ред: Никола Зарзев, Константин Робев, Никола Апостолов, Панчо Васков, Димитър Поптомов, Яким Игнатиев, Иван Хаджимишев, Манасий Лучански

Янаки Гелев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янаки Гелев е роден през 1862 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция.[1] В 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун.[2][1] В 1890 година се записва да следва право в Юридическия факултет на Цариградския университет като екзархийски стипендиант.[1] Докато е студент е учител в 1891 - 1892 година в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[3] Завършва Юридическия факултет в 1895 година и става преводач по турски език в Училищния отдел на Екзархията.[1] От 1896 година е помощник-капукехая,[1] а в 1897 година е капукехая на Българската екзархия.[4][1] Преподава в различни места в Македония. В 1901 - 1902 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.[5][1] След Солунските атентати от 1903 година, като секретар на Сярската българска община е арестуван под въздействие на гърците.[6] През 1903 - 1904 година преподава в третокласното българско училище в Цариград. От 1906 година отново е помощник-капукехая на Екзархията, а от 1908 година - капукехая. След Балканските войни, в края на ноември 1913 година заедно с екзарх Йосиф Ι се изселва в София.[1] Работи като адвокат.[7]

Умира в 1938 година в София. Оставя спомени за екзарх Йосиф.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 145.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  4. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 49.
  5. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 121.
  6. ↑ Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: - Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929., архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103052029/http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html, посетен на 17 януари 2013 
  7. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янаки_Гелев&oldid=12057066“.