Мария Луиза (булевард във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мария Луиза.

Мария Луиза
— булевард —
Булевардът с Военния клуб, 1904
Булевардът с Военния клуб, 1904
Map of Varna center.png
43.2049° с. ш. 27.9108° и. д.
43.2072° с. ш. 27.9174° и. д.
Местоположение във Варна
Град Варна
Район Център, район Одесос
Дължина 600 m
Стари имена „Пиротска“
„Мария Луиза“
„Димитър Благоев“

„Мария Луиза“ е булевард във Варна, който преминава през центъра на града в направление запад-изток.

Започва като продължение на бул. „Христо Ботев“ пред площад „Независимост“ и Варненската катедрала във Варненския център[1]. Негово продължение на северозапад се явява булевард „Осми приморски полк“. Наречен е на първата българската княгиня от Третото българско царство, патрон на Осми Приморски полк от 1893 г.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

Булевардът се появява с разрастването на града след Освобождението на мястото на старите османски казарми и съборената крепостна стена[2] През 1900 г. като ул. „Пиротска“ се простира от понеделничния пазар (днешното училище „Димчо Дебелянов“) до бул. „Сливница“. В последните дни на XIX век на булеварда се изправя един от символите му – по проект на военният инженер Тодор Бояджиева е построен Военноморския клуб. Непосредствено до него се разполага неокласическа сграда, проектирана от арх. Дабко Дабков, а на №7 през 1932 е основан първия в България водолечебен кабинет. На този адрес се редактират и издават списанията „Добро народно здраве“ и „Природен лекар“, а в съседство е родното място на родилен дом „Роза Димитрова“. От 1921 до 1923 г. тук се помещава градският клуб на варненските комунисти. На булевардът се разполага и едноименната Девическа гимназия. Архитектурни забележителности са двете еднакви сгради на №27 и 29, строени през 1909 г., дело на Манол Йорданов и Кирил Шиваров. През първата половина на ХХ век на булеварда са разпложени клубовете на футболните отбори „Владислав“ и „Шипченски сокол“ – държавни първенци през 1924 – 1925 и през 1925 – 26 г. На булеварда до разрушаването ѝ е била раположена и Военоморска болница.

Автобусен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Северна страна

Източници[редактиране | редактиране на кода]