Мария Луиза (булевард във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мария Луиза.

Мария Луиза
булевард
Булевардът с Военния клуб, 1904
Булевардът с Военния клуб, 1904
Map of Varna center.png
43.2049° с. ш. 27.9108° и. д.
43.2072° с. ш. 27.9174° и. д.
Местоположение във Варна
Град Варна
Район Център, район Одесос
Дължина 600 m
Стари имена „Пиротска“
„Мария Луиза“
„Димитър Благоев“
Мария Луиза в Общомедия

„Мария Луиза“ е булевард във Варна, който преминава през центъра на града в направление запад-изток.

Започва като продължение на бул. „Христо Ботев“ пред площад „Независимост“ и Варненската катедрала във Варненския център[1]. Негово продължение на северозапад е булевард „Осми приморски полк“. Наречен е на първата българската княгиня от Третото българско царство, патрон на Осми Приморски полк от 1893 г.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

Булевардът се появява с разрастването на града след Освобождението на мястото на старите османски казарми и съборената крепостна стена[2] През 1900 г. като ул. „Пиротска“ се простира от понеделничния пазар (днешното училище „Димчо Дебелянов“) до бул. „Сливница“. В последните дни на XIX век на булеварда се изправя един от символите му – по проект на военния инженер Тодор Бояджиева е построен Военноморския клуб. Непосредствено до него се разполага неокласическа сграда, проектирана от арх. Дабко Дабков, а на №7 през 1932 е основан първия в България водолечебен кабинет. На този адрес се редактират и издават списанията „Добро народно здраве“ и „Природен лекар“, а в съседство е родното място на родилен дом „Роза Димитрова“. От 1921 до 1923 г. тук се помещава градският клуб на варненските комунисти. На булевардът се разполага и едноименната Девическа гимназия. Архитектурни забележителности са двете еднакви сгради на №27 и 29, строени през 1909 г., дело на Манол Йорданов и Кирил Шиваров. През първата половина на ХХ век на булеварда са разпложени клубовете на футболните отбори „Владислав“ и „Шипченски сокол“ – държавни първенци през 1924 – 1925 и през 1925 – 26 г. На булеварда до разрушаването ѝ е била разположена и Военноморска болница.

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Северна страна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Транспорт“         Портал „Транспорт          Портал „България“         Портал „България