Пристанище Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пристанище Варна
Терминал „Варна Изток“
Терминал „Варна Изток“
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1922° с. ш. 27.9072° и. д.
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
Селище Варна/Девня
Общи данни
Собственик Република България
Оператор „Пристанище Варна“ ЕАД
Корабни места 45
Дълбочина 11,5 m
Годишен трафик
Товари 10 млн. t

Пристанище „Варна“ е българско пристанище на Черно море. То е разположено както на черноморското крайбрежие при Варна (Терминал „Варна Изток“), като и във вътрешността на Белославското езеро при Девня (Терминал „Варна Запад“).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанище „Варна“ разполага с два терминала „Изток“ и „Запад“, които се намират на около 30 км един от друг. Терминал „Изток“ е разположен на Черно море, а терминал „Запад“ е разположен в най-западната част на Белославското езеро. Терминал „Изток“ и терминал „Запад“ разполагат с по 17 корабни места всеки, като максималната дълбочина пред корабните места достига 11.50 метра.В акваторията на Пристанище „Варна“ има още четири пристанищни комплекса:Петрол;ТЕЦ Езерово; Леспорт и Фериботен комплекс Варна, с тях общия брой на корабните места достига 45.

Карта на Белославското езеро и Варненското езеро

История[редактиране | редактиране на кода]

Пристанището преди Освобождението.
Работници по време на строежа на главния вълнолом на Пристанище Варна, на заден план – част от град Варна.
Вътрешната част на Пристанище Варна при строежа на кейовите стени и направата на насипното равнище, изглед към н. Галата.
Статистика на черноморските пристанища в Бургас, Варна и Констанца през 1865 година [1]
Пристанище Бургас Пристанище „Варна“ Пристанище Констанца
Брой акостирали ветроходи 4487 1286 460
Тонаж на ветроходите 250.693 112.503 92.675
Брой акостирали параходи 63 239 157
Тонаж на параходите 27.401 108.427 66.319
Общ брой акостирали кораби 4550 1507 617
Общ тонаж на всички акостирали кораби 278.094 220.930 158.993

Балканските войни слагат край на прогресиращия търговски стокооборот, а отнемането на Южна Добруджа от България и притокът на бежанци от Македония, Тракия и Добруджа (над 30 000) в града засилва безработицата, респективно бедността и усложнява нелекото следвоенно социално положение на гражданите.[2] Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, причинявайки нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.[3]

Международен стокооборот през Черноморските пристанища
Варна
Бургас
Година Внос Износ Внос Износ
1920 47,80% 15,20% 14,20% 42,40%
1925 20,20% 13,50% 21,60% 36,10%
1930 14% 12,70% 18,60% 34,30%
1937 11,60% 15,80% 24,70% 27,40%

През 2011 година Пристанище „Варна“ обработва 9.15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва пристанище Бургас.

2013 е най-успешната в историята на порта, с обработени над 10 млн.тона товари. Над 50% от всички водни товари (речни и морски) минават през Пристанище „Варна“, което се утвърждава като най-голямото българско пристанище и контейнерната врата на България.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 107
  2. Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 29
  3. Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 37

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]