Варненска корабостроителница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варненска корабостроителница
Корабостроителницата през 2018 г.
Корабостроителницата през 2018 г.
Основана 1937 г.
Седалище Варна, Флаг на България България
Уебсайт www.bulyard.com/bg
Varna location map.png
43.1953° с. ш. 27.9014° и. д.
Местоположение във Варна
Варненска корабостроителница в Общомедия

Варненската корабостроителница (понастоящем собственост на „Булярд корабостроителна индустрия“ АД) е най-голямото предприятие за производство на морски плавателни съдове в България[1].

Освещаване на нов кораб, 1970 г.
Реконструкция на КЗ: общ изглед от изграждането на голямата и малката докови камери
Реконструкция на КЗ: доковите камери са затворени, голямата кера е осушена, виждат се кранове 80 и 500 т

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди построяването на Варненската корабостроителница в града са произвеждани предимно дървени лодки. През първите десетилетия на XX век започват да се строят лодки с дължина от 6 до 9 метра. През 1937 година в корабостроителницата е произведен първият малък пътнически кораб „Галата“.

След национализацията корабостроителницата се преименува на Корабостроителен и кораборемонтен завод „Георги Димитров“ (съкратено ККЗ). През 1955 г. от корабостроителницата се отделя Кораборемонтен завод „Одесос“, който поема ремонтните работи по плавателните съдове[2] и основният завод вече се казва Корабостроителен завод „Георги Димитров“ (съкр. КЗ).

В периода 1967 – 1968 г. се въвеждат в действие основните корабостроителни мощности – 2 докови камери, 1-ви корпусен цех, кейови стени и други. Броят на работниците в предприятието в края на 1970-те години варира от 4000 до 4300 души.

Най-големият български кораб танкерът „Хан Аспарух“ (с водоицместимост 100 000 тона) е произведен през 1976 година[1][3]. През 1986 – 1990 г. са построени няколко многоцелеви кораба по 17 000 тона, контейнеровози, кораби за насипни товари. Значителна част от поръчките са изпълнявани за СССР, Полша, Чехословакия, Унгария и Китай[1].

Научната основа на корабостроенето във варненската корабостроителница се осигурява благодарение на създадения Институт по корабостроене. Квалифицирани специалисти се обучават в Техникума по корабостроене и корабоплаване и в морските висши училища.

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

  • Голяма докова камера 237x40x7 m
  • Малка докова камера 187x28x6 m
  • Достроечен кей
  • Корпусообразуващ цех
  • Сборъчно-заваръчен цех

Построени кораби[редактиране | редактиране на кода]

Към днешна дата са построени и влезли в експлоатация над 850 кораба за 27 собственици[1]. Примери:

  • 1943 г.: „Рила“ (183 т)
  • 1969 г.: Учебен кораб № 421
  • 1976 г.: „Хан Аспарух“ (100 000 т)
  • 1978 г.: „Чумерна“ (10 000 т.)[4]
  • 1985 г.: „Александър Димитров“ (38 000 т)
  • 1998 г.: „Персенк“ (за насипни товари)

Директори[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Бойчев[4]
  • Добромир Кондов[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Архивни снимки на КЗ „Георги Димитров“ от Държавния архив, Варна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Фонд 11Н, Държавен архив, Варна
  • Фонд 21, Държавен архив, Варна
  • Иванов, Тр. „Страници от историята на българското корабостроене“, В. 1998
     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България