Пристанище Бургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пристанище Бургас
Местоположение
Burgas location map.jpg
42.4833° с. ш. 27.4717° и. д.
Местоположение в България Бургас
Страна Флаг на България България
Селище Бургас
Общи данни
Собственик Република България
Оператор „Пристанище Бургас“ ЕАД
Площ 0,30 km²
Закрити складове 65 500 m²
Корабни места 19
Дълбочина 12,3 m
Годишен трафик
Товари 3 500 000 t
Пристанище Бургас в Общомедия

Пристанище Бургас е българско пристанище. То е утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа Ten-T.[1] Разположено в едноименния Бургаски залив в най-западната част на черноморско крайбрежие в Бургас, Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 m.

Пристанище Бургас е част от Пристанищен регион Бургас, който обхваща района от нос Емине до Резовска река и включава общо 8 (държавни и частни) пристанищни оператора: пристанище Бургас, пристанище Росенец-Лукойл Нефтохим, БМФ порт Бургас, КРЗ порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, терминал Несебър.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

В терминал „Изток“ на пристанището се обработват предимно генерални товари – метали, дървесина, хартия, храни, скрап, машини и др. По експлоатационни причини често се обработват и насипни товари – въглища, захар, амониев нитрат и малки партиди концентрати. Тук са разположени общо 14 кейови места, с обща дължина на кейовете от 965 m. Открита складова площ на терминал „Изток“ е 50 000 m2, а закритата – 44 500 m2.

В терминал „Запад“ се обработват метали, зърно, скрап, насипни товари и други. На терминала действат контейнерен и ро–ро терминали, както и най-големият хладилен склад в България. Корабните места са общо 6 на брой с обща дължина 890 m. Открита складова площ на термина е 191 000 m2, закритата – 21 000 m2, от които 7 000 m2 са хладилна складова площ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Бургаското пристанище през 1893 г.
Статистика на черноморските пристанища в Бургас, Варна и Констанца през 1865 г.[2]
Пристанище Бургас Пристанище Варна Пристанище Констанца
Брой акостирали ветроходи 4487 1286 460
Тонаж на ветроходите 250 693 112 503 92 675
Брой акостирали параходи 63 239 157
Тонаж на параходите 27 401 108 427 66 319
Общ брой акостирали кораби 4550 1507 617
Общ тонаж на всички акостирали кораби 278 094 220 930 158 993

На 18 май 1903 г. е открито обновеното бургаско пристанище в присъствието на княз Фердинанд I. Още през 1899 г. е запален първият български пристанищен фар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 хектара площ, има три кейови стени с общ фронт 590 m и дълбочина на акваторията 24 фута. Дотогава целият труд е бил ръчен, като товарите са носени на гръб, върху самари. Докерите са вървяли с товарите по наклонени скели от кея към кораба.

Международен стокооборот през черноморските пристанища[3]
Година 1920 1925 1930 1937
Пристанище Варна Внос 47,80% 20,20% 14% 11,60%
Износ 15,20% 13,50% 12,70% 15,80%
Пристанище Бургас Внос 14,20% 21,60% 18,60% 24,70%
Износ 42,40% 36,10% 34,30% 27,40%

През 1941 г. са доставени първите 2 крана – 3-тонни електрически, производство на „Шкода“, а на 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на 3 мили южно от основния порт, в района на парк „Росенец“, започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация терминалът „Запад“, който е специализиран в обработка на големотонажни кораби, превозващи черни метали.

През 2011 г. българското правителството определя параходство „Български морски флот“ (БМФ) за концесионер на пристанищния терминал за насипни товари на пристанище Бургас. Компанията ще управлява тази част на пристанището 35 г.[4] През същата година в рамките на проекта „Зона за обществен достъп" в пристанище „Изток“, до вълнолома, са оформенени нови места за пасажерски кораби.

За 2011 г. пристанище Бургас обработва 3,5 млн. тона (спрямо 9,15 милиона тона от пристанище Варна за 2011), което с 376 000 тона повече от предходната година.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бургас се бори за две агенции и едно морско предприятие, e-burgas.com, посетен на 24 май 2012
  2. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 107
  3. Стоянов П., Варна (1919 – 1939). стр. 37
  4. БМФ взема на концесия част от пристанище Бургас. // www.dnevnik.bg. Посетен на 2011-06-12.
  5. 3,5 млн. тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината, видяно на 27 януари 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]