Направо към съдържанието

Пристанище Балчик

Пристанище Балчик
Местоположение
43.4022° с. ш. 28.1664° и. д.
Местоположение в България Балчик
Страна България
СелищеБалчик
Общи данни
СобственикРепублика България
Пристанище Балчик в Общомедия
Товарене на зърнени храни на кораб в пристанище Балчик
Яхтеното пристанище

Пристанище Балчик е пристанище на Черно море, в Балчик. Разположено е в северната част на Балчишкия залив. Част е от пристанищен комплекс Варна.[1]

Пристанищната дейност в Балчик съществува от древността. Пристанището е реконструирано и механизирано в сегашния си вид през 1968 – 1969 г. То обслужва Добруджа и част от област Варна. Използва се за крайбрежно пътническо корабоплаване и за товари – главно зърнени храни и животни.[1]

Балчишкото пристанище в началото на ХХ век е такова, каквото е било и преди Освобождението. То не е модернизирано и не разполага с удобен кей за директно товарене на кораби. Така наречената „Голяма скеля“ и няколкото по-малки скели навътре в морето са стари съоръжения, тесни, малки и недопускащи швартоването на кораби с по-дълбоко газене за директно товарене. Това налага храните първо да се товарят на големи лодки (мауни), които ги пренасят до корабите на котва в Балчишкия залив. Това е една много трудоемка и доста скъпа операция, изискваща много пристанищни работници. Губи се много време за товарене и се разпилява зърно. Построената мелница на Анонимното индустриално дружество, открита през юни 1910 г. на морския бряг в близост до пристанището,[2] произвежда в големи промишлени количества брашна, грис, макарони и фиде. Това са продукти които незабавно трябва да се транспортират в потребителската мрежа, поради невъзможност за продължително съхранение при производителя. Този характер на това модерно промишленото производство и неговия продукт, не се подпомага от малките експортни възможностите на пристанището в Балчик за бързо натоварване и експедиране на готовата продукция. Произвежданите хранителни продукти от мелницата намират добър пазар и реализация в борсите на Истанбул, Близкия изток и Египет. За развитие на местното производство и икономика, общинско ръководство поставя въпроса за строителство на кей на правителствено ниво, но въпреки посещението на министъра на финансите в Балчик и лобирането на народни представители в Народното събрание, до Балканските войни построяването на кей в пристанището в Балчик не е решен. [3]

Швартоването на корабите води началото си от средата на 1930-те години по време на румънската окупация. Тогава е построен кей за швартоване на товарни кораби и малка част от вълнолома. През 50-те години на ХХ век се удължава стената на вълнолома, като новата част от него е поставена под ъгъл спрямо вече построения преди това и в края му е поставен фар – сигнална червена светлина. През 1969 г. се завършва разширяването на кея за маневриране на камионите извозващи зърно за товарене на корабите и площадка за два крана за автоматизиране процеса на товарене. Първият кораб натоварен с ползване на тези модерни способи е гръцкият кораб „Панорая“.

В Балчик е изграден вълнолом и яхтено пристанище. Неговата дейност е свързана с развитието на града и региона като курортен център на северното черноморие и обслужва яхти и малки туристически кораби.

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3586.
  2. Канавров, Дарин. Символът на Балчик, Издателство МС ООД, Варна, 2014, с. 24 ISBN 978-954-8493-09-3
  3. Канавров, Дарин. Символът на Балчик, Издателство МС ООД, Варна, 2014, с. 30-31 ISBN 978-954-8493-09-3