Митьо Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Илиев.

Митьо Илиев
български революционер
Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството им
Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството им

Роден
Починал
Семейство
Баща Илия Кърчовалията

Димитър Илиев Аргиров, известен като Митьо Илиев или Митьо Дедоилиев[1], е български революционер, серски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илиев е роден в 1882 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя, днес Каридохори, Гърция. Син е на стария хайдутин и революционер дядо Илия Кърчовалията. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО и през 1905 година е в четата на Яне Сандански.[2]

В 1909 година е арестуван заедно с баща си при Неврокопската афера.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално в четата на баща си, а по-късно в 4 рота на 14 битолска дружина.[4] След загубата на Първата световна война от България, Илиев участва във възстановяването на революционната организация и става войвода на чета в Сярско.[5] След войната Алеко Василев създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Алеко Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Групови началници в окръжната чета на Алеко паша са Митьо Илиев, Тома Радовски и Стефан Пиперката, а Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.[6] По време на така наречения Петрички инцидент през 1925 година Димитър Илиев, начело на местна милиция води сражения в района на село Петрово и спира гръцкото настъпление.

На 6 август 1925 година четите на Митьо Илиев и Иван Паскалев от Петрово се сражават с гръцка войска и жандармерия в Демирхисарско. Успяват да преминат във Вардарска Македония, където на 8 август се сражават със сръбски гранични части и отново се връщат в Егейска Македония.[7]

През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.

Митьо Илиев умира в 1932 година в Петрово.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
  3. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 154.
  6. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 16.
  7. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 174.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
     Портал „Македония“         Портал „Македония