Чучулигово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Чучулигово (дем Сяр).
Чучулигово
Кметството (вляво) и магазин (вдясно) в Чучулигово
Кметството (вляво) и магазин (вдясно) в Чучулигово
Общи данни
Население189 души[1] (15 юни 2022 г.)
49,3 души/km²
Землище3839 km²
Надм. височина79 m
Пощ. код2865
Тел. код07425
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ81832
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Чучулигово в Общомедия

Чучулѝгово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чучулигово е разположено в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма, в непосредствена близост до българо-гръцката граница. Западно от него преминава европейски път E79, а на около 1 км северно е село Кулата. Градини и лозя са разположени на източния хълм над селото със звучното име „Пърдикон“. То няма древен гръцки произход, а идва от факта, че хълмът е стръмен и конете, теглещи каруци по него пърдят от зор и тежест.[2]

Недалеч от Чучулигово се намират останките от кратер на застинал вулкан – Кожух.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев при откриването на бюста на поета Кръстьо Хаджииванов край село Чучулигово, 10 юли 2008 г. Цитатът е от поемата на Хаджииванов „Песен за живота и човека“, 26 юни 1952 г.

Селото е основано след Междусъюзническата война от 1913 година от българи бежанци от Егейска Македония, (днешна Гърция) и носи името на напуснатото село Чучулигово, Серско (днес Анагниси). През 1919 година в селото се установяват и бежанци и от други села в Серско.

През октомври 1925 година, по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Чучулигово е окупирано и опожарено от гръцката армия. В селото е живял Христо Разбойников от село Дутлия, Серско, избран за секретар на Серския революционен комитет. Негов син е партизанинът Мирчо Разбойников (роден през 1918 г. в Чучулигово). Тома Радовски е районен войвода в Серския революционен окръг на ВМРО. Той сформира районна чета на ВМРО през 1923 год. и преминава с нея в Гърция. Води много сражения с гръцките окупатори, при засада до село Бурсук, Серско Тома Радовски е тежко ранен в двата крака. С големи усилия от неговите четници е пренесен през границата. Лекува се в Чучулигово, но остава куц с единия си крак. В четата участва като подвойвода и готвач Лазар Кунгалов – активист и деец на ВМРО, който става районен войвода.[3] Кунгалов влиза много млад в организацията, той е имал много добри готварски умения. Яне Сандански е обичал да похапва от неговите комитски гозби. На пределна възраст Лазар Кунгалов е държал месарница и смесен магазин в село Чучулигово, Петричко. [4] Георги Хазнатарски, заедно с Тома Радовски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена с параход по река Дунав след убийството на Тодор Паница в Бургтеатър. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.[5] Във връзка със „Закона за оземляването на бежанците“ приет през 1928 г., при обсъждане на регулационния план, който е общ за Кулата и Чучулигово, жителите на второто село, напътствани и ръководени от бившия околийски войвода на ВМРО – Георги Хазнатарски, роден в село Хазнатар, Демирхисарско, вече жител на село Чучулигово, не приемат и отхвърлят предложението. Според него кулското и чучулиговското поле е трябвало да бъде общо, кулалии да имат ниви до границите на маринополското поле – до река Потока, а чучулиговалии да имат ниви до река Бистрица. Полето на двете села днес е такова, каквото го е решил Георги Хазнатарски при обсъждането през 1928 година. Основният принцип на „Закона за оземляването на бежанците“ е всяко самостоятелно семейство със или без деца получава 25 декара земя (пълно оземляване), от тях 15 декара в полето и 10 декара на баира. По-младите семейства още живеещи при родители по 15 декара земя (непълно оземляване) в полето и баира. [6] Чучулигово е било много популярно с Цончо Змияра. На младини Цончо бил комита и веднъж спасил една змия от горски пожар. От тогава говорел и живеел със змиите. Цончо учел хората да не убиват змии, защото всяка къща в селото има змия – пазителка. Ако я убиеш ще сполети нещастие къщата.[7] Христо Ташев от село Чучулигово е бил член на ВМРО, отговарял за събирането на пари в нашия край за организацията. След излизането от затвора Христо Ташев имал камион „Опел Блиц“, изоставен от германците по време на Втората световна война. Децата от селото често се налагало да бутат камиона, ако не запали. За тях това било истинска атракция.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото изповядва християнската вяра. В Чучулигово има църква „Свети Георги“, построена в началото на 1990-те. Църквата е построена с дарителски средства от всички родове в селото. В близост до Чучулигово има поставен бюст на поета Кръстьо Хаджииванов. Другите забележителности са железопътен надлез над главната улица в Чучулигово, построен по време на войната през 1944 г., както и хотелите „Роял“ и „Комитите“.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чучулигово
Починали в Чучулигово

Свързани с Чучулигово

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Разбойников (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ташев, български революционер и член на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Хаджииванов (1929 – 1952), български поет и участник в съпротивата срещу комунистическия режим
  • Flag of Bulgaria.svg Цончо Змияра, участвал в прочистването на населените места в Петричко от змии
  • Flag of Bulgaria.svg Емилия Божинова (1970), попфолк певица, известна с псевдонима Лия
  • Flag of Bulgaria.svg Комисар Александър Радовски (1968), български офицер, футболен деятел, общественик и автор на книгата „Войводите от Чучулигово“ и на още много други книги и статии за дейността на ВМОРО и ВМРО.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 58.
  3. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 16.
  4. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 39.
  5. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 9 – 10.
  6. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 129, 130.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 57.
  8. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 101.
  9. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 61.