Долно Спанчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.

Долно Спанчево
Общи данни
Население94 души[1] (15 декември 2023 г.)
14,3 души/km²
Землище6591 km²
Надм. височина232 m
Пощ. код2869
Тел. код07425
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ22842
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Долно Спанчево
Силвия Мицева
(ГЕРБ)
Долно Спанчево в Общомедия

До̀лно Спа̀нчево е село в община Петрич, област Благоевград, България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно Спанчево е разположено в Санданско-Петричката котловина на 17 км източно от общинския център Петрич. Климатът е преходносредиземноморски с авгусовски минимум и ноемврийски максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 530 мм. През селото преминава пътят Петрич – Гоце Делчев.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско,[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Свети Георги“, село Долно Спанчево

През XIX век Долно Спанчево е смесено българско-турско селище, числящо се към Демирхисарската кааза на Серския санджак. През 1859 година в селото е изградена църквата „Свети Георги“, обявена за паметник на културата.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Спанчово долне (Spantchovo-dolné) е посочено като село с 82 домакинства със 150 жители мюсюлмани и 70 жители българи, а изселеният по-късно Сердар чифлик е отбелязан с 26 домакинства и 100 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Спанча, 6 часа на СИ от Валовища, 1/2 час до Бистрица. Било е преди пет години чифлик Сердар, който се изселил. Останалата земя се обработва от околните села. Път равен. Гръцка църква. 40 турски къщи и 20 български.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 400 жители – 200 българи-християни и 200 турци.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Долно Спанчево (Dolno-Spantchovo) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на селото се състои от 200 българи екзархисти.[7]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 30 къщи са опожарени.[8]

В България[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

Детската площадка в центъра на селото

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 117
Българи 117
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Спанчево
Починали в Долно Спанчево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 286.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.