Асен Хадживасилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Хадживасилев
български революционер
Роден
Починал
Народен представител в:
XVIII ОНС   

Асен Хадживасилев е български революционер, деец на Македоно-одринската организация, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно и на Българската комунистическа партия.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Хадживасилев е роден през 1877 година в Самоков, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилското педагогическо училище и се занимава с книжарство. През 1895 година участва в Четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет, по време на което е заловен и заточен на остров Родос[3] или в Диарбекир.[2][1] През 1897 година получава амнистия[3] Делегат е от Кюстендилското дружество на Четвъртия македонски конгрес през юни 1897 година.[4] Делегат е и на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година от Самоковското дружество.[5]

В 1902 година в Самоков става член на БРСДП[1] и открива книжарница в града.[2] В 1903 година участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.[3] От 1905 година[2] е четник при Яне Сандански в Серския революционен окръг.[1][2] През 1905 година е войвода в Дедеагачко, а през 1912 година действа с чета в Разложко.[3]

След Младотурската революция в 1908 година, Хадживасилев се легализира и се прибира в Самоков. В 1910 година БРСДП (тесни социалисти) печели общинските избори в Самоков и Хадживасилев е избран за помощник-кмет на града.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Георги Занков.[6] По-късно е войвода на собствена чета, а при обединението на четническите сили намиращи се в Банско, при което те са разделени на две ударни колони от по 70 души, Асен Хадживасилев е войвода на лявата колона.[7] Участва в Първата световна война и във Владайското въстание.[2]

След 1912 година често е избиран за общински съветник.[1] Член е на ръководството на БКП в Горна Джумая от 1919 година.[2] През 1920 година Централният комитет на БКП го изпраща като свой пълномощник в Мелнишка околия.[3][1][2] Хадживасилев развива широка дейност по изграждане на комунистически организации в Петричкия район, познат му от революционните години, като се сблъсква със съпротивата на ВМРО.[1] Избран за народен представител от Петрички окръг в XVIII Народно събрание (1919 - 1920).[2] Делегат е на Втория (1920), Третия (1921) и Четвъртия конгрес на БКП (1922).[2]

През 1923 година участва в подготовката на комунистическо въстание.[1] Участва в Септемврийското въстание с Горноджумайския въстанически отряд.[2] На 28 септември е арестуван и убит край Долно[1][3] или Горно Спанчево.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 32.
  2. а б в г д е ж з и к л м Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 366.
  3. а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 175.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 748.
  7. Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912-1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 95
     Портал „Македония“         Портал „Македония