Долна Рибница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.

Долна Рибница
Общи данни
Население 348 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,449 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2892
Тел. код 07427
МПС код Е
ЕКАТТЕ 22246
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Долна Рибница
Стефан Златинов
(ВМРО-НИЕ)

До̀лна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, откъдето започва маркирана пътека до върха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[1]Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през 18 век. През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език.

Манушов гроб над село Долна Рибница.

През 19 век Долна Рибница е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи.[2] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученика.[4]

Селото е дълбоко свързано с национално-освободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник-костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата.[6]
  • Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ - закрито 2008 година.
  • Читалище „Мануш войвода“.
  • Паметен знак на войводата Мануш Георгиев.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мануш Георгиев
Родени в Долна Рибница
  • България Костадин Ангелов (Ангов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Дончо Златков, 3 рота на 15 щипска дружина[7]
  • България Янко Стаменов (? - 1908), селски войвода на ВМОРО, загива на 7 февруари в местността Трънката с Мануш Георгиев и 22 четници[8]
Починали в Долна Рибница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.643-645
  2. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-148.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.187
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905.р.186-187.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.875.
  6. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 284-285.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30, 35.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 154.
     Портал „Македония“         Портал „Македония