Долна Рибница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.

Долна Рибница
Общи данни
Население 348 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24 449±0 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2892
Тел. код 07427
МПС код Е
ЕКАТТЕ 22246
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Долна Рибница
Стефан Златинов
(ВМРО-НИЕ)

До̀лна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, откъдето започва маркирана пътека до върха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[1]Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през XVIII век. През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език.

Манушов гроб над село Долна Рибница.

През XIX век Долна Рибница е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи.[2] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученика.[4]

Селото е дълбоко свързано с национално-освободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата.[6]
  • Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ – закрито 2008 година.
  • Читалище „Мануш войвода“.
  • Паметен знак на войводата Мануш Георгиев.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил се провежда традиционият събор на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мануш Георгиев
Родени в Долна Рибница
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Ангелов (Ангов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Дончо Златков, 3 рота на 15 щипска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Стаменов (? – 1908), селски войвода на ВМОРО, загива на 7 февруари в местността Трънката с Мануш Георгиев и 22 четници[8]
Починали в Долна Рибница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.643 – 645
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148 – 148.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.187
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905.р.186 – 187.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.875.
  6. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 284 – 285.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30, 35.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 154.
     Портал „Македония“         Портал „Македония