Кромидово
| Кромидово | |
  Кромидово  Кромидово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 125 души[1] (31 декември 2024 г.) 26,1 души/km² |
| Землище | 4,797 km² |
| Надм. височина | 175 m |
| Пощ. код | 2871 |
| Тел. код | 074201 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 39935 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Кромѝдово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за първи път в османски данъчен регистър от края на XV век под името Кромид с 40 християнски и 9 мюсюлмански домакинства. С името Кромидова и Куромидова се споменава в подобни докуметнти от 1611 – 1617 и 1623 – 1625 с 11 и съответно с 10 християнски семейства.[2][3]
Църквата „Свети Георги“ е построена в 1860 година.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кромидово (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 50 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кромидово, на север от Демир Хисар 7 часа. Разположено при двата бряга на Мелничката река. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.[5] | “ |
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Кромидово (Kromidovo) се състои от 112 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война един човек от Кромидово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]
През Първата световна война в селото е разположен щабът на Седма пехотна рилска дивизия и от него през 1916 година е построена чешма паметник в центъра на селото.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 150 |
| Българи | 143 |
| Турци | 0 |
| Цигани | 0 |
| Други | 5 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кромидово
Крум Василчев (р. 1937), български комунистически деец, спортен деец и председател на БФС
- Починали в Кромидово
- Ставре Христов (1897 – 1928), български революционер от ВМРО
- Лазар Маджиров, български революционер от ВМРО.[10]
- Свързани с Кромидово
- Илия Манолов (р. 1929), български етномузиколог, професор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 475.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 159, ISBN 978-619-00-1431-7.
| ||||||||
