Кромидово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кромидово
Общи данни
Население135 души[1] (15 декември 2023 г.)
28,3 души/km²
Землище4798 km²
Надм. височина175 m
Пощ. код2871
Тел. код074201
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ39935
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

Кромѝдово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за първи път в османски данъчен регистър от края на XV век под името Кромид с 40 християнски и 9 мюсюлмански домакинства. С името Кромидова и Куромидова се споменава в подобни докуметнти от 1611-1617 и 1623-1625 с 11 и съответно с 10 християнски семейства.[2][3]

Църквата „Свети Георги“ е построена в 1860 година.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кромидово (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 50 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кромидово, на север от Демир Хисар 7 часа. Разположено при двата бряга на Мелничката река. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кромидово (Kromidovo) се състои от 112 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война един човек от Кромидово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 150
Българи 143
Турци 0
Цигани 0
Други 5
Не се самоопределят -
Неотговорили 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ставре Христов, деец на ВМРО (протогеровисти), убит при Кромидово
Родени в Кромидово
  • Крум Василчев (р.1937), български комунистически деец, спортен деец и председател на БФС


Починали в Кромидово


Свързани с Кромидово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 475.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  10. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 159, ISBN 978-619-00-1431-7.