Дреново (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Общи данни
Население 67 души[1] (15 март 2022 г.)
7,42 души/km²
Землище 9116 km²
Надм. височина 895 m
Пощ. код 2876
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 23697
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Дрѐново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дреново се намира в източните склонове на Огражден планина на 22 км северно от град Петрич. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път селото се споменава с днешното си име Дреново в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]

Със същото име то се споменава отново в османски дефтер от 1570 година. През същата година в него живеят 84 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[3]

През XIX век Дреново е чисто българско, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дреново (Drianovo) е посочено като село с 55 домакинства със 190 жители българи.[4] Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 200 жители, всички българи-християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 208 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.559-561.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
     Портал „Македония“         Портал „Македония