Дреново (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Общи данни
Население 79 души[1] (15 юни 2020 г.)
8,09 души/km²
Землище 9116 km²
Надм. височина 895 m
Пощ. код 2876
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 23697
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Дрѐново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дреново се намира в източните склонове на Огражден планина на 22 км северно от град Петрич. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път селото се споменава с днешното си име Дреново в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]

Със същото име то се споменава отново в османски дефтер от 1570 година. През същата година в него живеят 84 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[3]

През XIX век Дреново е чисто българско, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дреново (Drianovo) е посочено като село с 55 домакинства със 190 жители българи.[4] Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 200 жители, всички българи-християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 208 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.559-561.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
     Портал „Македония“         Портал „Македония