Кръстьо Хаджииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Хаджииванов
български поет
Krastyo Hadzhiivanov Crop.jpg
Роден
Починал
27 юни 1952 г. (22 г.)
Литература
Известни творби „неизвестна“
Кръстьо Хаджииванов в Общомедия
Паметник в Капатово

Кръстьо Георгиев Хаджииванов е български поет, участник в съпротивата срещу комунистическия режим.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 декември 1929 година в Капатово, Петричко в семейство от Капатово и Хърсово. Част от капатовския род са възрожденският свещеник Лазар Аврамов Дамов, дядо му Хаджи Иван, който е селски войвода на ВМОРО до 1905 година и чичо му Златко Хаджидимитров, който през 20-те години околийски войвода на ВМРО. Към майчиния му хърсовски род принадлежат търговецът Стоян Щерков, възрожденският учител Кочо Щерков, вуйчовците му Илия Щерков и царският офицер Димитър Благоев, който като сирак е храненик на ВМОРО, следва в чужбина на нейни разноски и по-късно е преводач на Съюзническата контролна комисия (1919-1920). Учи в гимназия от 1943 до 1947 година. В 1944 година на 14 години Хаджииванов става партизанин в Алиботушката чета, за която пренася оръжие.[2]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година през октомври 1944 година и през март 1945 година му предлагат да следва в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, но тъй като той не одобрява сталинския режим отказва като заявява „Искам да уча в Париж, не в Москва, защото тя е много близко до Сибир“, „Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер“ и „Никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура и най-малко на сталинската!“ За последните си думи е бит от агент на Държавна сигурност. Противопоставя се и на комунистическата политика на македонизация в Пиринска Македония, като заявява „Само Ботев да бе останал единствен българин на света, аз ще остана вторият след него!“ и тогава създава стихотворението си „Ботев“. В 1948-1949 година е полулегален. Отново е бит и през март 1950 година е арестуван и изпратен в Блатешница, след което в урановите мини в Сеславци. След убийството на приятел в забоя през ноември 1950 година дописва „Убийците“ и на 10 януари 1950 година пише „Сибир“. Успява да избяга от лагера през април 1951 година и става нелегален.[2]

Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. За краткия си живот написва над 100 стихотворения, 9 поеми и един незавършен роман, но не всичко е запазено при изселването на семейството на 1 август 1950 година и при обиските в селата Ласкарево и Капатово след убийството му на 27 юни 1952 година. Приживе нито една негова творба не е публикувана.[2]

Според една от версиите за смъртта му загива при засада на Държавна сигурност на брега на река Струма в землището на село Чучулигово. Там в 1997 година е поставен триметров мемориал. Според друга версия идва като диверсант от Гърция, а според трета е убит във вътрешността на страната, докаран с джип до границата, където е инсценирано убийство.[2]

Поезията му, писана до март 1950 година, става много в средите на българската емиграция по Европа, Америка, Нова Зеландия и Австралия. В началото на 1990 година са издадени цялостно на български в Братислава. Много творци му посвещават творби: Крум Дерменджиев – бюст, Микулаш Климчак, портрет, 2001 г., Огнян Механджиев, Ирена Даскалова, Емил Венков – скулптура (глава), 2003 г., Петър Златков Златков (Нова Зеландия) – портрети, Кръстьо Павлов – портрет, Людмила Андеркова и Густав Хубка – стихове, д-р Дими Димов, Людвик Фукс, Войтех Кондрат, Енчо Мутафов и доцент Любен Бумбалов – сърдечни слова и други.[2]

На 13 ноември 2009 година кметът на Сандански Андон Тотев открива бюст-паметник на Кръстьо Хаджииванов в града, дело на Борис Дерменджиев.[1]

На 21 декември 2016 година президентът на България Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Кръстьо Хаджииванов с орден „За гражданска заслуга“ I степен „за неговите изключително големи заслуги и усилия за укрепване на гражданското общество, за защита на човешките права и свободи и за съпротивата му срещу тоталитарния режим“.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония