Кръстьо Хаджииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кръстьо Хаджииванов
български поет

Роден
Починал
27 юни 1952 г. (22 г.)
Кръстьо Хаджииванов в Общомедия

Кръстьо Георгиев Хаджииванов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 декември 1929 година в Капатово, Петричко. Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. Учи в петричката гимназия „Пейо Яворов“. Ненавършил четиринадесет години, става партизанин, герой от минните полета на линията „Метаксас“ в Гръцка Македония и митингите в Сяр и Демир Хисар. На няколко пъти отказва школа в Москва. След 9 септември 1944 е преследван от комунистическия режим за свободолюбивите си възгледи. Романтик и идеалист по природа, той е такъв и в своите стихове, често рецитирани по селски мегдани, седенки и читалищни сцени. Преследван е още в гимназията и по-късно изпратен на издевателства и сигурна смърт в урановите мини до с. Сеславци (Софийско). По време на стачка в забоя е убит негов приятел. Избягва в нелегалност из Пирин с цел да премине желязната завеса. Убит е от засада до с. Чучулигово.[1] Според една от версиите на Държавна сигурност (ДС) е убит като диверсант от Гърция. БКП и ДС го обявяват за „изменник на родината“ и „враг на народа“ за да оправдаят престъпленията си. Всяка година на 27 юни много поклонници честват пред мемориала му на това място. Посмъртно, с помощта на чехословашки активисти на нежната революция, стиховете на талантливия поет излизат в „Стихотворения и поеми“ през 1990. През 2003 с финансиране от словашкото правителство се издават „Plamene lásky k slobode“.

В България се издават „Еделвайс на кръста“ (1996), „Възкръснали песни“ (1998), „Нечути песни“ 1999, „Орлови песни за свободата“ 2006, „Подзвездни мисли“ 2007.

Фондациите „Спартак“ и „Мелнишки вечери на поезията“ от 2006 година учредиха ежегодна международна награда на името на поета Кръстьо Хаджииванов.

В изборника „Зорница“ от 1999 г. и антологията „Вечерница“ от 2000 г. е поставен между 25-те най-големи български поети. „Literárny týždenník“ за Чехия и Словакия от 25 август 2004 г. и литературни критици го поставят между най-големите творци и мислители на двадесети век. В поезията и в живота продължава хуманните и свободолюбиви традиции на предците ни Орфей, Спартак, Светите солунски братя Кирил и Методий, Паисий, Ботев, Левски и Гоце Делчев.

Орисан от Баба Ванга и той пророкува в поезията си сриването на „всякаква злина“, робства и диктатура, вкл. хитлеризма и сталинизма, като още от дете пише в „За народа“ (1940 г.), сатирата „Победата на Хитлер“ (01.09.1944 г.) и по-късно в шедьоврите си: „Безумецът“ (1948 г.), „Пари и власт“ (1949 г.), „Сибир“ (10.01.1950 г.), „Не искаме ни робство ни война“, „Убийците“, „Против робството“ и др.

В „Надгробно видение“ конкретно и отчасти в останалите Пирински легенди вижда своята обреченост и смърт. Но най-удивителното е, че във финала на капиталната си и гениална поема „Песен за човека и живота“, завършена часове преди неговата смърт, той убеждава човечеството и пророкува победната сила на „вярата дълбока в доброто“, „в разума човешки в мисълта“, „в братството човешко“ и в неспирният колосален прогрес и висок морал на човечеството.

Краткият му 22-годишен живот протича в тежък физически труд, мисловна натовареност и екстремни условия на полулегалност и нелегалност. Затова след последния стих на поемата пише и последния ред преди смъртта си: „Всичко писано набързо, затова има слабости и некоригирани грешки!“, което не попречи творбата му да бъде оценена като „гениална“.

През 1999 г. под патронажа на вицепрезидента Т. Кавалджиев се чества „70-годишен юбилей на поета“, а за 2009 г. е приета програма за чествания от Инициативен комитет „80 години Кръстьо“ с председател земляк и поетичен събрат Е. Евтимов и почетен председател Тодор Кавалджиев. Със изявеното желание на почитатели и от чужбина, Инициативният комитет прерастна в международен (МИК).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония