Чучулигово (дем Сяр)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чучулигово.

Чучулигово
Μονοκκλησιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 22 m
Население 990 души (2001)

Чучулигово (на гръцки: Αναγέννηση, Анагениси, катаревуса: Αναγέννησις, Анагенисис, до 1928 Τσιουτσιλίκοβον, Цуциликовон[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 990 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в центъра на Серското поле на около 20 km западно от град Сяр (Серес) и северно от Еникьой (Проватас) на 22 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от чучулига, което е от чучул < качул < качулка с онебнено к.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Чучулигово е село в Серска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Чучулигово (Tchoutchiligovo) е посочено като село със 72 домакинства с 230 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] В 1891 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Чучулигово, на ЮИ от Елшани нещо 3/4 часа път. В сред поле, както горнето село.[5] Има част от нивята, чифлик Нашикбейов от Сяр. Църквата „Св. Атанас“ е гъркоманска. Къщи 50 български.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 души българи християни.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучулигово (Tchoutchouligovo) има 480 българи екзархисти и 120 патриаршисти гъркомани като в селото има основно българско училище.[9] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Чучулигово е малко село със 70 български къщи, където учител е Б. Маргаритов, а учениците са 22 (20 момчета и 2 момичета).[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Чучулигово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година Чучулигово попада в Гърция. Голяма част от населението на селото се изселва в България и основава днешното село Чучулигово, Петричко. В 1927 година селото е прекръстено на Анагенисис, в превод възраждане. Според преброяването от 1928 година Чучулигово е смесено бежанско село със 111 бежански семейства с 464 души.[12]

След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Чучулигово търпи нападения от разбойническите андартски чети на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато и ограбено, 15 души са арестувани, а 33 изгонени в България.[13]

В 1972 година е построена нова църква „Свети Атанасий“.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чучулигово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, ученик, VI клас, 2 рота на 7 кумановска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гулев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Крум Пчелински[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Стою Ангелов Кюсето, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[18]
  • Flag of Greece.svg Хрисостом Анагностопулос (р. 1933), гръцки духовник

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσιουτσιλίκοβον -- Αναγέννησις
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 221.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 116-117.
  4. а б Ιερός Ναός Ἁγίου Ἀθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
  5. Елшан.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 841.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.176
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pр. 198-199.
  10. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 176.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 277.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 189.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 289.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.


     Портал „Македония“         Портал „Македония