Еникьой (дем Сяр)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.

Еникьой
Προβατάς
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 16 m
Население 1344 души (2001)

Еникьой (на гръцки: Προβατάς, Проватас, до 1928 Γενή Κιόι, Йени Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) с 1344 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Серското поле на 10 километра западно от демовия център град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Еникьой е село в Серската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йени кьой (Yeni-keuy) живеят 180 гърци.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Йеникьой (Yéni-Keuï) има 115 домакинства и 220 жители мюсюлмани и 80 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Ени кьой, на ЮЗ от Сяр 1/2 час до реката. През това село минува шосето за Солун. Има 45 къщи. 50 души българе, а остатъкът турци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ени Кьой има 100 жители българи християни и 220 турци.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Еникьой (Yeni-Keuy) живеят 136 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Проватас. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Еникьой е смесено местно-бежанско село със 187 бежански семейства с 829 души.[7]

В 1939 година е положен основният камък на църквата „Свети Георги“.[8]

До 2011 година Еникьой е център на дем Капитан Митруси в ном Сяр.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Еникьой
  • Flag of Bulgaria.svg Б. Михайлов Веселинов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Ангелов Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ян. Танев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Рачев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Донко Алипиев Влайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Василиев Ташов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Спиридонов Манов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
Свързани с Еникьой

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενή Κιόι -- Προβατάς
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116 – 117.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198 – 199 и 200 – 201.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 2
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 3
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 6
     Портал „Македония“         Портал „Македония