Сал махала
| Сал махала Κωνσταντινάτο | |
  Сал махала  Сал махала  Сал махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 414 души (2001) |
Сал махала или Салцката махала (на гръцки: Κωνσταντινάτο, Константинато, катаревуса: Κωνσταντινάτον, Константинон, до 1927 Σαλ Μαχαλάς, Сал Махалас[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 414 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Сярското поле, южно от град Сяр (Серес).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е турското sal, а Салцката махала е побългарена форма.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Сал махала е чисто българско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Сал мала (Salmala) има 8 домакинства с 29 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Сал махала, чифлик, който принадлежи на мнозина; намира се на ЮИ от Сяр. Земя плодородна както в Ени махала. 25 бълг. къщи; гръцка църква.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Салъ Махала брои 210 жители, всички българи-християни.[5]
В първото десетилетие на XX век населението на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Сал-Махала (Sal-Mahala) се състои от 272 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Константинато, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 186.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
