Дервешен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дервешен
Οινούσσα
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина130 m
Население517 души (2011 г.)

Дервѐшен (на гръцки: Οινούσσα, Инуса, до 1930 година Δερβέσιανη, Дервесяни[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес), област Централна Македония. Старото основно училище в селото е обявено за културен паметник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южните поли на планината Сминица (Меникио), в Сярското поле, на около 7 километра източно от град Сяр (Серес) на надморска височина от 130 m.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име с гръцка замяна на т > δ и б > β в начално *Требешане от местното име *Требеш от *треба < трѣба и топонимична наставка -еш.[3]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

На 2-3 km северно от Дервешен и североизточно от Геди Дермен на южния склон на един хълм е открито малко римско селище.[4]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Край Дервешен има два забележителни средновековни паметника. На 1,5 km северно от селото, в склона на хълма Власелник, до църквата „Успение Богородично“, е запазена средновековно скално изображение на Света Богородица с Младенеца от 1382 година. Южно от селото е средновековната триконхална църква „Свети Николай“.[5][6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дервешен е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дервешан (Dérvechan) има 12 домакинства и 33 жители цигани и черкези.[7] В 1889 година Стефан Веркович „(Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Дервешени като чифлик с 8 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Дервещане, чифлик на манастира „Св. Иван“, 3/4 час на И от Сяр при подножието на Боздаг. Земя плодородна, пои се от речицата Та Яни. Преди няколко години жителите му бяха постоянни; сега се набират от околните села само лете. 25 къщи, 125 души жители, българе. Има си гръцка църква.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дервешенъ (Дервищани) има 180 жители българи християни.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1930 година името на селото е променено на Инуса.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 година - 524 души
  • 2011 година - 517 души

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 12 май 2014. Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 104.
  4. Σαμσάρης, Δημήτρης Κ. Ιστορία των Σερρών κατά την αρχαία και ρωμαϊκή εποχή. Θεσσαλονίκη, 1999. σ. 163 - 164.
  5. Ὁ Ἱερός Ναός τῶν Ἁγίων Ἀναργύρων. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
  6. Σαμσάρης, Π. Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 16 октомври 2019 г.
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.