Дервешен
| Дервешен Οινούσσα | |
| — село — | |
 | |
  Дервешен  Дервешен  Дервешен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 130 m |
| Население | 497 души (2021 г.) |
| Дервешен в Общомедия | |
Дервѐшен (на гръцки: Οινούσσα, Инуса, до 1930 година Δερβέσιανη, Дервесяни[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес), област Централна Македония. Старото основно училище в селото е обявено за културен паметник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в южните поли на планината Сминица (Меникио), в Сярското поле, на около 7 километра източно от град Сяр (Серес) на надморска височина от 130 m.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име с гръцка замяна на т > δ и б > β в начално *Требешане от местното име *Требеш от *треба < трѣба и топонимична наставка -еш.[3]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]На 2-3 km северно от Дервешен и североизточно от Йеди Дермен на южния склон на един хълм е открито малко римско селище.[4] На хълма Власелник на половин километър северно от Дервешен има ранновизантийска крепост. На съседния хълм Бегово има праисторическо селище.[5]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Край Дервешен има два забележителни средновековни паметника. На 1,5 km северно от селото, в склона на Власелник, до църквата „Успение Богородично“, е запазена средновековно скално изображение на Света Богородица с Младенеца от 1382 година. Южно от селото е средновековната триконхална църква „Свети Николай“.[6][7]
Селото се споменава като Превесена (Πρεβέσαινα) в 1346 година, Древесена в (Δρεβέσαινα), в 1351 година и Тревисина (Τρεβίσηνα) в 1357 година. Сегашното село е създадено главно от жители на съседото Карликьой.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Дервешен е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дервешан (Dérvechan) има 12 домакинства и 33 жители цигани и черкези.[8] В 1889 година Стефан Веркович „(Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Дервешени като чифлик с 8 български къщи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Дервещане, чифлик на манастира „Св. Иван“, 3/4 час на И от Сяр при подножието на Боздаг. Земя плодородна, пои се от речицата Та Яни. Преди няколко години жителите му бяха постоянни; сега се набират от околните села само лете. 25 къщи, 125 души жители, българе. Има си гръцка църква.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дервешенъ (Дервищани) има 180 жители българи християни.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1930 година името на селото е променено на Инуса.
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 2001 година - 524 души
- 2011 година - 517 души
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών // Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2014-05-12. Посетен на 12 май 2014.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 104.
- ↑ Σαμσάρης, Δημήτρης Κ. Ιστορία των Σερρών κατά την αρχαία και ρωμαϊκή εποχή. Θεσσαλονίκη, 1999. σ. 163 - 164.
- ↑ а б Κάστρο Οινούσσας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ὁ Ἱερός Ναός τῶν Ἁγίων Ἀναργύρων // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
- ↑ Σαμσάρης, Π. Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 16 октомври 2019 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
