Вишен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившето село в Серско. За селото в Костурско вижте Вишени.

Вишен
Βίσανη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Население изселено души (1916)

Вѝшен или Вѝшени (на гръцки: Βίσανη, Висани) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото се намират на 9 километра северозападно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос), на два километра западно от Долно Метох.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Вишане от местното име *Вис. Името е широко разпространено в българската езикова територия.[1] Според Българския етимологичен речник също вероятно е от вис, височина + наставка -jan или от личното име Виша̀н. Сравними са старополските лични имена Wysze-mir, Wysze-słау, Wysz-ęta.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Вишен е чисто българско село в Серска каза на Османската империя Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишен (Vichène) има 30 домакинства с 92 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Вишен, на СЗ от Сяр, чифлик, който принадлежи на Зеки бея чифлик; 1 час разстояние. Пътят е равен; почва умерена. Преди стотина години това село било доста голямо. Има две църкви, подобрата е „Св. Димитър“. Къщи 30, със 120 жители българе. В църквата се чете гръцки.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вишен живеят 200 българи християни.[5]

Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Vicheni) има 80 българи екзархисти [6].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от българската армия, но в 1913 по време на Междусъюзническата война Вишен остава в Гърция. Селото е запуснато след 1916 година по време на Първата световна война.[7]

На мястото на селото в 1972 година е изграден Вишенският манастир „Света Богородица“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали във Вишен

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 91.
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 157.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 198-199.
  7. а б Ιερά Μονή Παναγίας Βύσσιανης Σερρών. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония