Ореховец (дем Сяр)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ореховец.

Ореховец
Μαρμαράς
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Надм. височина 600 m
Население (2001) 42 души

Ореховец или Раховица, Рахово, Оряхово (изписване преди 1945 година Орѣховецъ, Орѣхово, на гръцки: Μαρμαράς, Мармарас, до 1927 Ραχωβίτσα, Раховица[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 42 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на планината Шарлия, на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в долината на Бродската река край шосето Сяр - Горно Броди. Над селото е турската крепост Капаклия.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от орех с топонимична наставка и двойно ударение в говора. Жителското име е о̀реховча̀нин, о̀реховча̀нка, о̀реховча̀не.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Ореховец е село в Серска каза. Основно занятие на жителите му е въглищарството и дребното животновъдство.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Ореховец (Oréhovets) има 58 домакинства и 200 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ореховец:

Раховица или Ореховец: християнско село, лежащо на висок рид; 1 църква; жителите българи правят добър тютюн; отстои на 2 часа от града.[5]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Раховица (Ореховец) като село със 118 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Ряховица, село на С от града и на СИ от Мертатово. Сградено на един висок връх, клон от Боздаг. И това село е прочуто със своя чисто планински въздух, със студените си води. Поради здравия му климат мнозина си прекарват лятото там. Земя за работа няма. В Ряховица има няколко фамилии власи, овчаре; овчаре има тъй също и от българите. Църква гръцка. Имало е гръцко училище; сега няма никакво. 80 къщи, 400 души, чисто българе.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Орѣхово (Ряхово) (Тахтали Кьой) има 440 жители българи християни и 30 власи.[8] В първото десетилетие на 20 век българското население на Ореховец е в лоното на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оряховица (Oriahovitza) има 960 българи екзархисти и 30 власи, като в селото работи българско училище с 1 учител и 29 ученици.[9]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Ореховец има църква, която е една от най-хубавите в околията и училище с 45 ученици всички момчета (най-голям брой на деца в забавачницата – 29) и учител Г. Попдимитров.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година десет души от Ореховец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Към 1913 година в селото има 160 български къщи и 10 влашки в малка отделена махала.[2] През Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от жителите му са избити.[12] Цялото население бяга в България и се заселва в Мусомища (около 100 семейства), Неврокоп, Кричим, Пазарджик, Пловдив.[2]

След войната селото попада в пределите на Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Мармарас.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ореховец
  • България Андон Великов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина[14]
  • България Андон Вълков (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яким Траянов[15]
  • България Андрея Димитров (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишката чета, 1 рота на 14 воденска дружина[16]
  • България Божко Николов (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  • България Димитър Иванов (1885/1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, 1 рота на 14 воденска дружина[18]
  • България Иван Константинов (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина[19]
  • България Иван Филипов (1867 - 1930), български духовник и революционер от ВМОРО
  • България Кръстьо Захариев (1860 - 1899), български революционер
  • България Кръсто Иванов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 14 воденска дружина[20]
  • България Марко Божанов (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[21]
  • България Никола Димитров Попов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, учител, четата на Таско Спасов, 4 рота на 15 щипска дружина[22]
  • България Стефан Иванов (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 серска дружина[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραχωβίτσα -- Μαρμαράς
  2. а б в г Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.23.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 167.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122-123.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 61.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 837.
  8. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
  9. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.
  10. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
  12. Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 119. Може би идентичен с Андон Вълков.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 212.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 497.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 282.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 288.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 91 - 92.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 299.


     Портал „Македония“         Портал „Македония