Мосомище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мусомища)
Направо към: навигация, търсене
Мосомище
Общи данни
Население 2 212 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,861 km²
Надм. височина 513 m
Пощ. код 2920
Тел. код 0751
МПС код Е
ЕКАТТЕ 49432
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Мусомища
Иван Ламбрев
(ГЕРБ)

Мосо̀мище (до 2016 г. Мусо̀мища) е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

В горната си част село Мосомище е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 m от град Гоце Делчев (Неврокоп). Местностите около село Мосомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността Топлицата, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов). Храмът „Свети Георги Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион.

История[редактиране | редактиране на кода]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Мосомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мусомица (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мисолища (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мусомище като село със 75 български и 18 турски къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу Ляски. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Мусомище живеят 523 българи и 100 турци[6]. Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.[7]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Мосомище:

С. Мусомища... Селото се намира на половин час от града. Има хубав, плодороден край, добри пасища и гори. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство, най-главно обработват царевица, пшеница. Имат добри градини за зеленчук.

Има 90 къщи български, 90 турски и 450 души от първите, и 468 - от вторите. Черквата „Св. Никола“ е добре украсена. Училището е до черквата. Старо е и съвсем красиво, и съвсем модно е.[8]

На 30 ноември 2016 година с президентски указ селото е преименувано на Мосомище.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мосомище

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 74.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 194
  7. Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, с.80
  8. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
  9. Указ № 379 от 30 ноември 2016 г., „Държавен вестник“ №99, 13 декември 2016 г.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.394.