Направо към съдържанието

Господинци

Господинци
България
41.6579° с. ш. 23.7302° и. д.
Господинци
Област Благоевград
41.6579° с. ш. 23.7302° и. д.
Господинци
Общи данни
Население477 души[1] (15 март 2024 г.)
35,8 души/km²
Землище13 353 km²
Надм. височина560 m
Пощ. код2914
Тел. код07525
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ17347
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП – Обединена левица; 1995)
Кметство
   кмет
Господинци
Ахмед Ходжов
(ПБСД)

Господѝнци е село в Югозападна България, област Благоевград, община Гоце Делчев. До 1934 година името на селото е Циропол.[2]

Село Господинци се намира в планински район.

Над селото е разположена античната и средновековна Господинска крепост, охраняваща прохода Момина клисура. В XIX век Циропол е българо-мохамеданско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Зирополе (Ziropolé) е посочено като село с 55 домакинства и 140 жители помаци.[3] Според Стефан Веркович към края на XIX век Церово (Зирополе) има християнско мъжко население 55 души, което живее в 187 къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Цирополе, на С от Неврокоп. Разположено е в една долинка до Надумшница, приток от Места. Жителите са всички помаци, земледелци. 50 къщи. Около Цирополе се виждат развалини от няколко стари църкви. Една от тях помаците и сега си я казват „Св. Дух“.[5]

Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 270 българи-мохамедани[6] в 45 къщи.[7].

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 508
Българи 498
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 6

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В село Господинци може да се видят красиви релефни форми. Сред най-известните забележителности са: Цирива скала, пещерата Салъхова дупка, която все още не е изследвана. Каньонът в местността Караасанов мост, който се намира на някогашния пряк път към село Осиково е една много красива местност. Над селото се извисява самотният връх Градището, на който е имало крепост от Втората българска държава. Оттук идва някогашното име на селото: полис – град, цир – връх → Цирополис. Градището, погледнат от която и да е страна, има форма на пирамида.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.