Господинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Господинци
Общи данни
Население 492 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,353 km²
Надм. височина 560 m
Пощ. код 2914
Тел. код 07525
МПС код Е
ЕКАТТЕ 17347
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Господинци
Ахмед Ходжов
(ПБСД)

Господѝнци е село в Югозападна България, област Благоевград, община Гоце Делчев.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Господинци се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Над селото е разположена античната и средновековна Господинска крепост, охраняваща прохода Момина клисура. В 19 век Циропол е българомохамеданско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Зирополе (Ziropolé) е посочено като село с 55 домакинства и 140 жители помаци. [1] Според Стефан Веркович към края на 19 век Церово (Зирополе) има християнско мъжко население 55 души, което живее в 187 къщи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Цирополе, на С от Неврокоп. Разположено е в една долинка до Надумшница, приток от Места. Жителите са всички помаци, земледелци. 50 къщи. Около Цирополе се виждат развалини от няколко стари църкви. Една от тях помаците и сега си я казват „Св. Дух“.[3]

Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 270 българи-мохамедани[4] в 45 къщи.[5].

До 1934 година името на селото е Циропол.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Господинци може да се видят красиви релефни форми. Сред най-известните забележителности са: Цирива скала, пещерата Салъхова дупка, която все още не е изследвана. Каньонът в местността Караасанов мост, който се намира на някогашния пряк път към село Осиково е една много красива местност. Над селото се извисява самотният връх Градището, на който е имало крепост от Втората българска държава. От тук идва някогашното име на селото: полис – град, цир – връх → Цирополис. Градището, погледнат от която и да е страна, има форма на пирамида.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128 – 129.
  2. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195
  5. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  6. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.