Градище (Господинци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Господинска крепост)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.

Градище
Информация
Страна Флаг на България България
Териториална единица Община Гоце Делчев
Местоположение Господинци
Време на основаване античност, средновековие
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна

Градище е антична и средновековна крепост в Югозападна България, разположена в югоизточните склонове на Пирин, над село Господинци, (до 1934 година Циропол).[1]

Крепостта е разположена на 2 km югоизточно от центъра на селото на острия конусовиден връх, известен като Градището или Църквището и осигурява контрол върху прохода Момина клисура. Върхът е обграден с крепостна стена от запад, юг и югоизток, а от останалите страни крепостта е естествено защитена от стръмните скали.[1]

Строителните периода на крепостта са три – първите два от античността, третият от средновековието XIII – XIV век. Първият период се отличава с много счукана тухла в хоросана, във втория той е малко, а в третия липсва. Средновековното преустройство е най-ясно изразено в западната част, където крепостната стена е запазена до 1 m. Близо до върха има останки от кула с размери 6,20 на 5,20, която е запазена на височина 0,75 m. Крепостните стени са дебели 1,10 m, а градежът е от ломени камъни с бял хоросан с много пясък.

През лятото на 1915 година през местността и селото минава известният български археолог и по-късно политик Богдан Филов, който оставя интересни пътни бележки:

При началото на дефилето, върху един връх на левия бряг на Места, над селото Сиропол, се намира градище (кале). Имало запазени дебели зидове и едно черковище, а също и някакъв кладенец (бунар 118х130х30, диаметър 80 см). По-горе, дето р. Каменица се влива в Места, се намира Къз калеси или Момина кула. Руините (зидовете) стърчат и досега доста високо, на един връх. Вдясно се намира кула от турско време. Според преданието старата кула била съградена от някоя еврейка.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 467.
  2. Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916, съставител Петър Петров. София, 1993. с. 89.
     Портал „Македония“         Портал „Македония