Брезница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.

Брезница
Breznitsa, Blagoevgrad District.jpg
Общи данни
Население 3 426 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 81,815 km²
Надм. височина 715 m
Пощ. код 2972
Тел. код 07529
МПС код Е
ЕКАТТЕ 6306
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Брезница
Иса Сакали
(ДПС)
Брезница в Общомедия

Брѐзница е най-голямото село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград. Населението му е 3396 души по настоящ адрес към 15 март 2017 г. [1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Брезница се намира в планински район – в полите на Пирин на 17 км северозападно от град Гоце Делчев. Разположено е на източния склон на Пирин планина, като там свършва второкласният път от Гоце Делчев и започва четвъртокласен път до Добринище, който минава в близост до хижа Гоце Делчев и е изключително живописен. Простира се на двата бряга на река Туфча, която води началото си от Средното Брезнишко езеро. Това е едно от най-големите села в общината.

Основната земеделска култура е тютюнът, като също така се отглеждат и насаждения за производство на тревни фуражи. В близост до селото са красивите Брезнишки езера.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Брезница се споменава за първо в османски регистър от 1464 – 1465 година. В селото са регистрирани 78 немюсюлмански домакинства, 8 неженени и 2 вдовици.[2] Следващата регистрация на селото е в документ, датиран между 1498 и 1502 година. Тогава в Брезница живеят 6 мюсюлмански домакинства и 1 неженен мюсюлманин, както и 180 немюсюлмански домакинства, 28 неженени и 12 вдовици.[3] През 1519 година мюсюлманите вече са 9 домакинства и 7 неженени, а немюсюлманите 352 домакинства, 24 неженени и 34 вдовици.[4] През 1530 година е отчетен спад както в броя на мюсюлманите, така и в броя на немюсюлманите. Тогава мюсюлманите са 9 домакинства, а немюсюлманите 241 домакинства, 24 неженени и 30 вдовици.[5] През 1615 година в Брезница са регистрирани 57 джизие ханета за събиране на данък от немюсюлманите,[6] през 1623 – 1625 са 63,[7], през 1636 са 65,[8] а през 1660 са 20.[9] Тъй като джизие хането съответства на едно семейство, тези сведения показват, че през периода на насилственото помохамеданчване на местното население в средата на XVII век броят на немюсюлманите е намален повече от 3 пъти. През XVII век Брезница е център на зиамет, обхващаш самото село, заедно със съседните му Корница и Лъжница. През 1689 година зиаметът е нападнат и разграбен от войводата Карпош.[10] През 1723 година в селото има 87 души, от които 86 са мюсюлмани. В Брезница има джамия, регистрирани са и един заим, както и един тимариот.[11]

В XIX век Брезница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Брезница (Breznitza) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители помаци.[12] През 1899 година селото има население 821 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[13] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Брезница (Брѣзница) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 850 българи-мохамедани[14] в 195 къщи.[15] Според Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) към края на XIX век Брезница има мюсюлманско мъжко население 280 души, което живее в 80 къщи.[16]

През 1912 година жителите на селото, в което има 202 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[17][18]

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище. [19]

Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди. [19]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението основно изповядва двете религии – ислям и източноправославна. По-голямата част от населението са мюсюлмани. До 1913 в селото живеят само мюсюлмани, които имат контакти с християните от околните села, главно Кремен и Обидим. След балканските войни в селото се заселват християни, бежанци от Егейска Македония (главно от Горно и Долно Броди) и от Кремен.

Културни традиции, кухня и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Женска седянка на мюсюлмански жени – тъкане на вертикален домашен стан, работа с чекрък (за навиване на преждата, ползвана при тъкането), плетене на чорапи или терлици – представят песните и хората, както и обичаите на с. Брезница в традиционни носии.

Жените организират и изложба базар на занаятчийските изделия, които произвеждат. В селото все още се подготвя сватбен чеиз за момите. На времето в селото е имало 500 домашни тъкачни стана.

Приготвят домашен обяд като почти всички продукти са техни собствени. Специалитети – боб в гърне с пастърма на открит огън и специална халва.

От природните забележителности най-известни са двете пещери Чаталестата (дълбока 25 метра) и Туфча (дълбока 12 метра), както и красивите Брезнишки езера.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Balikci и др. Pomak Portraits: The Women of Breznitsa (video) and Old Ibrahim's World (video). // American anthropologist 101 (4). 1999. ISSN 0002-7294. с. 828 – 830.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  2. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 46.
  3. Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 313 – 314.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  6. Димитров, Страшимир. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  7. Андреев, Стоян. Турски извори за българската история VII. София, Българска академия на науките, 1986. OCLC 405458545. с. 303.
  8. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  9. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 376 – 383.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 189 – 191.
  12. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128 – 129.
  13. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.
  14. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194.
  15. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  16. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  17. ТДА-Благоевград, Ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9, л. 15б
  18. ТДА-Благоевград, Ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9, л. 57 – 58
  19. а б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
     Портал „Македония“         Портал „Македония