Добротино

Добротино
	Добротино Координати: 41°35′08.53″ с. ш. 23°40′16.49″ и. д. / 41.585703° с. ш. 23.671248° и. д. Добротино
Общи данни
Население	25 души (15 септември 2022 г.); 1,12 души/km²
Землище	2262 km²
Надм. височина	650 m
Пощ. код	2919
Тел. код	0751
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	21680
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Гоце Делчев; Владимир Москов; (БСП)
	Добротино в Общомедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Добротино (Община Кавадарци).

Добро̀тино е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Големият водопад

Село Добротино се намира в планински район. Разположено е в склоновете на Среден Пирин няколко километра от Гоце Делчев по пътя за прохода Попови ливади и Катунци.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Даг чифлик.^[2] Църквата „Успение Богородично“ е от 1869 година.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Даг чифлик (Dag-Tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства и 170 българи.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Даг чифлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в село Добротино на 20 юли (Илинден) се организира събор, на който се събират много хора. Има жива музика и скара-бира. Прави се на манастира „Свети Илия“. Организират се търгове и се вари курбан.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg.
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 279.
↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v3-1] www.grao.bg.

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[ЕПК-3] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 279.

[4] Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]