Баничан
| Баничан | |
|---|---|
 Главната улица на село Баничан | |
  Баничан  Баничан | |
| Общи данни | |
| Население | 528 души[1] (15 септември 2022 г.) 40,3 души/km² |
| Землище | 131 km² |
| Надм. височина | 508 m |
| Пощ. код | 2905 |
| Тел. код | 07525 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 2600 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гоце Делчев Владимир Москов (БСП) |
| Кметство – кмет | Елена Сивриева |
Ба̀ничан е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Баничан се намира в планински район, на разстояние 5 км от град Гоце Делчев на главния път Гоце Делчев – Разлог. В него има минерални извори.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Баничан е християнско село в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е построена в 1864 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Баница (Banitza), Мелнишка епархия, живеят 400 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баница (Banitsa) е посочено като село с 53 домакинства, 200 жители помаци и 160 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Баничан, при полите на Пирин при Тополница. Най-плодородна земя в цяло Неврокопско: раждат се всичките житни растения и прочут бял кромид. Църква българска. Къщи 60, българе.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баничан (Баничанъ) е християнско селище. В него живеят 410 християни[6] в 60 къщи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Баничан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 611 |
| Българи | 560 |
| Турци | - |
| Цигани | 19 |
| Други | 13 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 16 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Местната фолклорна група към читалището представя стари народни обичаи. Освен „Свети Архангел Михаил“ в селото има църкви „Свети Атанасий“ в старото село, „Св. св. Петър и Павел“, построена през 80-те години на XX век върху тракийска могила, „Св. св. Константин и Елена“, построена в 1989 година и гробищната „Света Петка“. Край селото е Баничанският манастир „Успение Богородично“.[10] Край селото е Руската чешма - военен паметник на Съветската армия.[11][12]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година се провеждат традиционни курбани – един пролетно време и един наесен, така също на 6 май всяка къща коли курбан. Съборът на селото е на 15 август.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баничан
Атанас Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета сярска дружина[13]- Георги Т. Сованлиев (Саванлиев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[14]
- Коста Георгиев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Единадесета сярска дружина, убит в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[15]
- Костадин Илиев Шапков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[16]
- Найден Дафков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[17]
- Никола Кърджов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[18]
- Никола Петров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[19]
- Стоимен Баничански (? – 1905), български революционер от ВМОРО
- Починали в Баничан
- Иван Кърпачев (? – 1879), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 60.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Маскръчка, Антоанета. Баничан - селото на църквите и плетените чорапи. // 24 часа, 7 юли 2013 г. Посетен на 7 октомври 2019 г.
- ↑ Регистър на военните паметници. // Областна администрация Благоевград, 6 юни 2016 г. Посетен на 17 септември 2021 г.
- ↑ Даутов, Николай. Руската чешма при село Баничан. // Български турист. Посетен на 25 септември 2021 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 803.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 201.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
| |||||||||||
