Драгостин
| Драгостин | |
|---|---|
| — бивше село — | |
  Драгостин  Драгостин | |
| Страна |  България |
| Област | Област Благоевград |
| Община | Гоце Делчев |
| Население | 1 души[1] (15 декември 2007 г.) |
| Пощенски код | 2916 |
Драгостѝн е закрито село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 година името на селото е Боржоза.[2]
Над Боржоза и Средна в планината има непостоянни конярски селища. В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Коняри, няколко села на З от Неврокоп до най-южните склонове на Пирин. Не са населени от постоянни жители, от качауни и коняри, които дохаждат със стадата си само лете. Коняри дохаждат най-много от Зъхненско и Драмско по Папа чаир и Дахъкьой. Влсите захващат Беглика.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Борджова чифлик живеят 70 души, всички българи християни.[4]
Селата Средна и Драгостин са закрити с Решение №136 на Министерския съвет от 29 февруари 2008 година. Причината е, че от дълги години те са обезлюдени и в тях не живее нито един жител. Освен това е прекъснато подаването на електроенергия, както и телефонните линии.
Бившите жители на тези села живеят в новия квартал на град Гоце Делчев „Средна“. Още през 1997 г. Общински съвет Гоце Делчев е взел решение да се закрият двете села, но въпреки това те все още фигурират в националната база данни. В тази връзка ръководството на община Гоце Делчев е получило 2 писма, в които се настоява за официалното закриване на селата Средна и Драгостин. След гласуване в Общинския съвет на 29 март 2007 и решението на Министерския съвет това става факт. Землищата на двете населени места са присъединени към землището на Гоце Делчев.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Драгостин
- Антон Великов (1912 – 1975) – български комунист и деец на ВМРО (обединена)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6 – 7.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.
| |||||||||||
