Петър Стоянов (генерал, 1925)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов .
| Петър Стоянов | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 септември 1993 г.
|
| Партия | Българска комунистическа партия (9 септември 1944 г.)[1] |
Петър Христов Стоянов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-лейтенант). Работил дълги години в политическата полиция на тоталитарния комунистически режим, от 1969 до 1985 година той ръководи Шесто управление на Държавна сигурност.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Петър Стоянов е роден на 1 юли 1925 година в село Кремиковци, днес квартал на София, в бедно семейство, има двама братя.[2] След като завършва първо отделение започва работа като слугува в различни къщи и като овчар. През 1939 година напуска прогимназията в родното си село и през следващите години сменя множество различни работи в София.[3] Под въздействието на по-големия си брат, който е активен комунист, през 1942 година се включва в незаконния комунистически Работнически младежки съюз.[4] При активизирането на бомбардировките на София в началото на 1944 година се връща в Кремиковци, а на 18 април (според други източници – на 3 март) заедно с група от около 30 човека от селото се включва в Партизанския отряд „Чавдар“.[5] По тази причина родителите му са изселени за известно време във Видинско.[2]
Стоянов се включва в насилията, последвали Деветосептемврийския преврат от 1944 година, като по това време става член на Българската комунистическа партия.[4] За кратко служи в армията по време на Българо-германската война.[4] Демобилизиран е на 27 декември 1944 година и става инкасатор-електротехник в Кремиковци. През втората половина на 1945 година се премества в София и започва работа като стругар в работилница на улица „Козлодуй“.[4] Там случайно среща живеещата в квартала служителка на политическата полиция Митка Гръбчева, която го познава от партизанския му период и която му предлага да започне работа в Държавна сигурност.[4]
Първи години в Държавна сигурност
[редактиране | редактиране на кода]На 1 декември 1946 година Петър Стоянов е назначен в Отделение „А“ на Държавна сигурност, като първоначално е включен в ръководена от Гръбчева група и се занимава със следене за потенциални политически противници в няколко селища в периферията на София.[5] На 1 май 1947, при реорганизация на политическата полиция, е прехвърлен група, отговорна за селячеството, в Първи отдел („борба с контрареволюцията“), като в задълженията му е и контролът на ръководството на Общия земеделски професионален съюз, но през следващите години голяма част от работата му е свързана със следствията по поредица показни политически процеси, включително процеса срещу Трайчо Костов.[6]
На 29 юли 1950 година Стоянов е повишен в началник на група в подразделението на политическата полиция за селското стопанство.[7] При военизирането на Държавна сигурност през 1951 година получава звание капитан, а на 8 септември 1952 година е повишен в майор.[7] По това време става заместник-началник на селскостопанския отдел в Четвърто управление (икономическо), а през 1953 година за известно време е изпълняващ длъжността началник на отдела.[8]
В края на 1953 година кариерата на Стоянов внезапно попада в тежка криза.[9] Причина за това става негов доклад, който описва прекалено реалистично съпротивата срещу колективизацията в Русенско и предизвиква острата реакция на началника на управлението Апостол Зафиров и първия заместник-министър Георги Кумбилиев.[10] Той е понижен в длъжност и прехвърлен в транспортния отдел, а след това е изпратен на двугодишен курс във Висшата школа „Георги Димитров“.[11] След завършването му от 28 август 1956 година е началник на отделението, отговорно за „кулаците“ и „бившата земеделска опозиция“, в политическата полиция, като малко след това става подполковник.[11] През 1957 година получава и диплома за завършено средно образование.[11] В началото на 1958 година е преназначен за началник на отделението за системата за вътрешна и външна търговия.[12]
След продължителна стагнация в кариерата му, на 23 май 1959 година Петър Стоянов е повишен в заместник-началник на 5-и отдел, а на 27 януари 1960 година става негов началник.[12] На 11 октомври 1961 година е повишен в полковник, а на 14 ноември става заместник-началник на икономическия отдел, обособен като самостоятелно звено извън управленията.[13] При вливането на отдела във Второ управление от 1 януари 1963 година той става негов началник.[14] През първата половина на 1964 година преминава половингодишен курс в специална школа на КГБ в Съветския съюз.[15]
Начело на политическата полиция
[редактиране | редактиране на кода]След Заговора на Горуня през 1965 година Петър Стоянов оглавява новосъздадения 13-и отдел на Второ управление за противодействие на китайската пропаганда.[16] На 3 май 1966 година става заместник-началник на Второ управление.[15] От лятото на 1967 година той играе активна роля в планираното обособяване по съветски образец на политическата полиция в новото Шесто управление, като пътува до Съветския съюз за координиране на реорганизацията.[15] От 16 ноември е заместник-началник на новото управление, а от 21 октомври 1968 година – негов първи заместник-началник.[17] На 20 февруари 1969 година става началник на Шесто управление, а на 29 август е повишен в генерал-майор.[18] През този период участва в ранните етапи на т.нар. „Възродителен процес“, като през март 1973 година ръководи превземането на село Корница, при което загиват трима души.[19]
В началото на 1974 година Стоянов преминава едномесечен курс в Академията за обществени науки и социално управление.[18] На 8 септември 1975 година е повишен в генерал-лейтенант.[20]
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Петър Стоянов е неочаквано уволнен като началник на Шесто управление на 25 януари 1985 година.[20] В официалните документи няма запазени мотиви за това решение,[21] но изглежда то е свързано със споменаваното от много съвременници често пиянство на Стоянов[22] и неспособността му се да се яви на годишното събрание на управлението в края на 1984 година.[23] Веднага след Нова година той е извикан от вътрешния министър Димитър Стоянов, който го уведомява за освобождаването му от поста, подчертавайки, че то е съгласувано с диктатора Тодор Живков, който не желае да бъде занимаван повече с този въпрос.[23] Самият Стоянов обяснява неявяването си на годишното събрание с тежка исхемична криза, от която продължава да се лекува през следващите месеци, пътувайки с тази цел в Западна Германия.[21] Той твърди също, че отстраняването му е свързано с неговото несъгласие с провеждания по това време Възродителен процес.[24]
След освобождаването на Стоянов от ръководството на Шесто управление той не получава ново назначение, но запазва ранга си на началник на управление със заплатата и всички свързани с него привилегии.[24] Малко след това по повод 70-годишнината му е удостоен с почетното звание Герой на социалистическия труд, а през август 1985 година е избран за заместник-председател на Централния комитет на борците против фашизма и капитализма.[25] Окончателно е уволнен от Държавна сигурност на 24 януари 1990 година поради пенсиониране.[25]
Петър Стоянов умира през септември 1993 година.
Звания
[редактиране | редактиране на кода]- Капитан (30 април 1951 г.);
- Майор (8 септември 1952 г.);
- Подполковник (24 септември 1956 г.);
- Полковник (11 октомври 1961 г.);
- Генерал-майор (30 август 1969 г.);
- Генерал-лейтенант (8 септември 1975 г.);
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ II степен (8 септември 1948)[7]
- Орден „Червено знаме“ (3 декември 1956)[11]
- Почетна значка на МВР (7 септември 1959)[12]
- Орден „9 септември 1944“ II степен (29 декември 1959)[12]
- Медал „За служба на родината“ сребърна степен – Унгария (май 1969)[18]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (4 октомври 1969)[18]
- Орден „Народна република България“ II степен (31 август 1974)[18]
- Орден „Народна република България“ I степен (30 май 1975)[26]
- Герой на социалистическия труд (31 май 1985)[25]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 477.
- ↑ Методиев 2015, с. 477 – 478.
- ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 478.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 478 – 479.
- ↑ Методиев 2015, с. 479 – 480.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 480.
- ↑ Методиев 2015, с. 480 – 481.
- ↑ Методиев 2015, с. 481.
- ↑ Методиев 2015, с. 481 – 482.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 482.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 483.
- ↑ Методиев 2015, с. 484.
- ↑ Методиев 2015, с. 485.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 486.
- ↑ Методиев 2015, с. 111 – 112.
- ↑ Методиев 2015, с. 487.
- ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 488.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 489.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 490.
- ↑ В Шесто пиели, не се шегували. Първо главно управление черпело Маркус Волф с коняк „Плиска“. Посетен 15 юни 2016
- ↑ а б Методиев 2015, с. 489 – 490.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 491.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 492.
- ↑ Методиев 2015, с. 488 – 489.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
- Генерали от Държавна сигурност
- Родени в София
- Български комунисти
- Партизани от Партизанска бригада Чавдар
- Активни борци против фашизма и капитализма
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Генерал-лейтенанти от НРБ
- Герои на социалистическия труд на България
- Хора, свързани с Възродителния процес
- Починали в София