Петър Стоянов (генерал, 1925)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала роден 1925 година. За генерала, роден 1921 година вижте Петър Стоянов (генерал, 1921).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов .

Петър Стоянов
български офицер
Роден: 1 юли 1925 г.
Починал: 1 септември 1993 г. (68 г.)

Петър Христов Стоянов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юли 1925 година в софийското село Кремиковци, днес квартал на София в работническо семейство. След като завършва първо отделение започва работа като слугува в различни къщи и като овчар. През 1939 година завършва прогимназията в родното си село с втори успех. През 1939 година учи в София във вечерно училище, а през това време работи като машинен стругар и шлосер. На 10 март 1944 година се прибира в селото си и се включва в работата на РМС, а от 18 април става партизанин в партизански отряд „Чавдар“. В резултат на това семейството му е интернирано. На 9 септември 1944 участва в установяването на комунистическата власт. Участва във Втората световна война. Демобилизиран е на 27 декември 1944 година и става инкасатор-електротехник в Кремиковци. През 1945 година започва работа като стругар в София.

От ноември 1946 година е в Министерството на вътрешните работи като разузнавач в отделение „А“ на Държавна сигурност. На следващата година преминава в служба „С“ като групов началник. След това е изпълняващ длъжността началник на трети отдел към 4 главно управление. Завършва двегодишен курс в школата на ДС в Симеоново. От 1967 е заместник-началник на ВГУ-ДС, а през октомври и на Шесто управление на ДС, което е новосъздадено по това време.

От февруари 1969 до 2 януари 1985 г. е началник на създаденото само две години по-рано – през 1967 г. – Шесто главно управление на Държавна сигурност, известно още като политическата полиция на режима.[1] През този период участва във Възродителния процес, като през март 1973 година ръководи превземането на село Корница, при което загиват трима души.[2]

На 29 декември 1984 година получава тежка исхемична криза, която е сбъркана с тежко алкохолно опиянение[3]. В резултат на това на 2 януари свален от длъжност от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. На 3 януари е приет в МВР-болница. Причините за свалянето му варират от несъгласие с провеждания по това време Възродителен процес до реален алкохолизъм[3][4]. Умира през септември 1993 г.

На 31 май 1985 година с указ № 1801 на Държавния съвет на НРБ е обявен за „Герой на социалистическия труд“. Отделно е награждаван с орден „Народна република България“, 1-ва степен, съветския орден „Велика отечествена война“ и други.

Звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Капитан (30 април 1951 г.);
  • Майор (8 септември 1952 г.);
  • Подполковник (24 септември 1956 г.);
  • Полковник (11 октомври 1961 г.);
  • Генерал-майор (29 август 1969 г.);
  • Генерал-лейтенант (8 септември 1975 г.);

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В Шесто пиели, не се шегували. Първо главно управление черпело Маркус Волф с коняк „Плиска“. Посетен 15 юни 2016
  2. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
  3. а б Биография на Петър Стоянов
  4. Петър Стоянов (1969 – 1985)