Направо към съдържанието

Митка Гръбчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митка Гръбчева
българска партизанка
Родена
1916 г.
Починала
1993 г. (77 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия (1939 г.)[1]
Семейство
СъпругДимитър Гръбчев
ДецаИванка Гръбчева

Митка Бочева Гръбчева е деятелка на Българската комунистическа партия (БКП), терористка и партизанка.

По време на Германско-съветската война след 1941 година участва в терористични групи, а след това е партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Включва се в терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, а през следващите години участва активно във формирането на комунистическата Държавна сигурност. Авторка е на известната мемоарна книга за ранните си години „В името на народа“, както и на брошурата „Бойните партизански петорки в града“, използвана като ръководство от терористи.

Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин и висш офицер в Държавна сигурност. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известна българска режисьорка, и син Сокол Гръбчев, служител във Второ главно управление на ДС и в МВнР.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско.[2] В Междувоенния период баща ѝ е член на Българския земеделски народен съюз, а след това не е политически активен.[2]

Гръбчева работи в София, като през 1938 година е във Фабрика „Платно“ в „Подуяне“, където става член на комунистическия Работнически младежки съюз.[3]

През 1939 година Гръбчева става член на БКП.[2] След началото на Съветско-германската война през юни 1941 година БКП се ориентира към въоръжени действия срещу правителството и като част от тях организира мрежа от „бойните групи“, който организират терористични атентати срещу обществени фигури.[4] Гръбчева е включена в такава група с нелегалния псевдоним „Огняна“ и на 3 май 1943 година заедно с Величко Николов (или Станев) убива пред входа на дома му полковник Атанас Пантев.[5][6] След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Пантев е съден посмъртно от т.нар. „Народен съд“, но изненадващо е оправдан.[4]

След атентата срещу Пантев Гръбчева става партизанка в партизански отряд „Чавдар“ и Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Участва в Брусенската битка на 26 юни 1944 година, където е ранена в ръката.[7]

На 12 септември 1944 г., по време на масовия терор след Деветосептемврийския преврат, Гръбчева лично убива в Луковит командващия Четвърта българска армия генерал Атанас Стефанов.[8] Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти.[9] По това време тя участва и други масови убийства, сред които това на кмета, свещеника и директора на училището в село Торос, Луковитско.[4]

На 15 септември 1944 година Гръбчева вече е в София и е назначена за групов началник в отделение „А“ (политическа полиция) във формиращата се комунистическа Държавна сигурност.[10] След раждането на дъщеря ѝ Иванка през юли 1946 година прави няколко опита да напусне Държавна сигурност, позовавайки се на здравословни проблеми, като накрая е освободена считано от 15 септември 1947 година.[11] Тогава е началник на група в отделение „А“ на Държавна сигурност. След това работи известно време в партийния комитет на Министерството на вътрешните работи, но напуска и него.[2] През 1970 г. отново е назначена на работа с чин полковник, считано от 2 ноември 1970 г., но е уволнена на 3 ноември, като изглежда целта на тези документи е тя да получи звание полковник от запаса.[12]

Митка Гръбчева е автор на мемоарната книга „В името на народа“. Издава и брошурата „Бойните партизански петорки в града“. По сведения тази брошура, преведена на турски, била дадена на Али Агджа от „Сивите вълци“ да проучи българския опит; преведена е и на немски за нуждите на фракцията „Червена армия“ на терористичната група на Баадер и Майнхоф през 70-те години.[13]

Награждавана е с орден „Георги Димитров“ (27 януари 1976).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 212.
  3. ↑ Методиев 2015, с. 226.
  4. ↑ а б в Методиев 2015, с. 225.
  5. ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 324.
  6. ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 297 – 298.
  7. ↑ Методиев 2015, с. 227.
  8. ↑ Методиев 2015, с. 225 – 226.
  9. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 390.
  10. ↑ Методиев 2015, с. 211.
  11. ↑ Методиев 2015, с. 226 – 228.
  12. ↑ Методиев 2015, с. 230 – 231.
  13. ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 326.
Цитирани източници

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Митка_Гръбчева&oldid=12363714“.