Метох (дем Сяр)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Метох
Κάτω Μετόχι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 186 m
Население 175 души (2001)

Метох (на гръцки: Κάτω Μετόχι, Като Метохи) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 175 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от две силно отдалечени махали – Долно и Горно Метох (на гръцки Ано и Като Метохи), като Горно Метох днес е напуснато. Долно Метох е в южните поли на планината Шарлия (Врондос), в Серското поле, на около 3 километра северно от град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Метох е чисто българско село в Серската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в селото (Métoh) има 42 домакинства и 130 жители българи.[1]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Метох:

Метохи: християнско село; 1 църква; жителите са българи; занимават се със земеделие; отстои на час и половина от града (на север).[2]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Метохи като село с 42 български къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Метох, село на Ю от Мертатово, от града около 1 час разстояние. Същото състояние и много по-лошо. Църква „Св. Димитър“; чете се гръцки. 40 къщи с 200 души българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Метохъ има 192 жители българи християни.[5]

В първото десетилетие на XX век българското население на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Метох (Metoh) има 236 българи патриаршисти гъркомани.[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Метох е описан като развалина от съборени и опустошени къщи с общо 192 жители българи, а учител в училището е П. Атанасов.[7]

По време на Балканската война един човек от Метох е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от български части, но след Междусъюническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 26 семейства и 90 души бежанци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Метох
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов, 15 щипска дружина[10]
Свързани с Метох

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 837.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198-199.
  7. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60 и 863.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
     Портал „Македония“         Портал „Македония