Агова махала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Агова махала
Αδελφικό
— село —
Гърция
41.0144° с. ш. 23.4575° и. д.
Агова махала
Централна Македония
41.0144° с. ш. 23.4575° и. д.
Агова махала
Сярско
41.0144° с. ш. 23.4575° и. д.
Агова махала
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина11 m
Население526 души (2001)

Агова махала (на гръцки: Αδελφικό, Аделфико, катаревуса: Αδελφικόν, Аделфикон, до 1927 Άγκω Μαχαλά, Аго Махала[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 526 жители (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Агова махала е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Агова махала (Ago-mahala) има 35 домакинства със 118 жители българи.[2] Гръцка статистика от 1886 година показва Аго махалас (Άγκο Μαχαλάς) като село със 150 християни.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Агова махала, чифлик на серския доктор Атанасаки на ЮЗ от града близу 3 часа. Ако и да е до реката и при същите условия като горните два чифлика,[4] но с усилията на притежателя Агова махала много надминува съседните си села. 30 къщи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 240 жители българи-християни.[6]

В първото десетилетие на XX век населението на Агова махала (Agova-Mahala) е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 248 българи патриаршисти гъркомани и 18 цигани.[7] Гръцка статистика от 1908 година показва Аго махале (Άγκο Μαχαλέ) като екзархийско – „210 православни гърци под българския терор“.[3]

Селяните от Агова махала се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агова махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Част от българското му население се изселва в България и на негово място са настатени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Агова махала е смесено местно-бежанско село със 74 бежански семейства и 344 души бежанци.[10]

В 1952 – 1953 година в центъра на селото е построена църквата „Свети Атанасий“.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 292 жители
  • 1920 – 152 жители
  • 1928 – 564 жители
  • 1940 – 690 жители
  • 1951 – 734 жители
  • 1961 – 915 жители
  • 1971 – 758 жители
  • 1981 – 581 жители
  • 1991 – 531 жители
  • 2001 – 526 жители[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Агова махала
  • Flag of Greece.svg Стела Соломиду, водеща
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Карамфилов (1893 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  3. а б в Демография на селата в Дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 2009-06-30 
  4. Джами махала и Камила.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  8. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339 и 826.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Ιερός Ναός Ἁγίου Ἀθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.