Календра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Календра
Καλά Δένδρα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 16 m
Население 1356 души (2001)

Календра (на гръцки: Καλά Δένδρα, Кала Дендра, до 1926 Καλένδρα, Календра[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) и има 1356 жители, според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 9 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма в Серското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е прякор *Календера от Календер < турско (персийско) kalender, отшелник, философ, странстващ дервиш. Новото гръцко име е нагласено по българското.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Календра е чисто българско село в Серската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Календра (Kalendra) има 76 домакинства и 242 жители българи.[3] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Календра, чифлик на ЮИ от Просеник, на 1 час от него и 2 часа от града. 45 къщи, български.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в селото има 660 жители българи християни.[6]

В първото десетилетие на XX век българското население на селото е разделено в конфесионално отношение. След Илинденското въстание в 1904 година почти цялото село - 78 къщи минават под върховенството на Българската екзархия, като само 10 остават патриаршистки.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Календра (Kalendra) има 624 българи екзархисти и 224 гъркомани патриаршисти, като в селото работи българско начално училище с 1 учител и 28 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Календра са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

До 1912 година половината село е чифлик.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. В 1922 година на мястото на унищожен през Балканските войни храм е построена нова църква „Свети Георги“.[10] В 1926 година името на селото е променено на Кала Дендра. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 166 бежански семейства и 667 жители общо.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Календра
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Митруш) Календрали, български революционер, четник при Коста Мухчината[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Запрев (Константин), четата на Георги Занков, 4 рота на 8 костурска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Илиев (1880 – ?), 1 рота на 11 серска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Ангелов, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Костадинов (1890 – ?), 1 рота на 11 серска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Чавдарлиев, четата на Георги Занков, щаб, 3 и 4 рота на 5 одринска дружина[17]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καλένδρα -- Καλά Δένδρα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 131.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 841.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198-199.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
  10. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 7 януари 2018.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 313.
  15. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 367.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 793.
     Портал „Македония“         Портал „Македония