Направо към съдържанието

Календра

Календра
Καλά Δένδρα
Гърция
41.0994° с. ш. 23.4239° и. д.
Календра
Централна Македония
41.0994° с. ш. 23.4239° и. д.
Календра
Сярско
41.0994° с. ш. 23.4239° и. д.
Календра
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина16 m
Население966 души (2021 г.)

Календра (на гръцки: Καλά Δένδρα, Кала Дендра, до 1926 Καλένδρα, Календра[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) и има 1356 жители, според преброяването от 2001 година.

Селото е разположено на около 9 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма в Сярското поле.

Според Йордан Н. Иванов името е прякор *Календера от Календер < турско (персийско) kalender, отшелник, философ, странстващ дервиш. Новото гръцко име е нагласено по българското.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Календра е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Календра (Kalendra) има 76 домакинства и 242 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Календра, чифлик на ЮИ от Просеник, на 1 час от него и 2 часа от града. 45 къщи, български.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в селото има 660 жители българи християни.[6]

В първото десетилетие на XX век българското население на селото е разделено в конфесионално отношение. След Илинденското въстание в 1904 година почти цялото село - 78 къщи минават под върховенството на Българската екзархия, като само 10 остават патриаршистки.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Календра (Kalendra) има 624 българи екзархисти и 224 гъркомани патриаршисти, като в селото работи българско начално училище с 1 учител и 28 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Календра са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

До 1912 година половината село е чифлик.

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. В 1922 година на мястото на унищожен през Балканските войни храм е построена нова църква „Свети Георги“.[10] В 1926 година името на селото е променено на Кала Дендра. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 166 бежански семейства и 667 жители общо.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Календра на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баклата[12][13] Μπακλάς Куки Κουκκι[14] ниви на ЮЗ от Календра;[12][13] от турското bakla, „бакла“[12]
Алчак[13] Άλτσάκι Хамилон Χαμηλόν[14] [13]
Хас Орман[13] Χάση Όρμάν Дендра Δένδρα[14] местност на З от Календра[13]
Свирка Σφήρκα Сфирихтра Σφυρίχτρα[14]
Гюк Чаир Γιούκ Τσαϊρ Ливади Λιβάδι[14]
Караач[15] Караагач[13] Καργάτσι Фтелия Φτελιά[14] ниви на СИ от Календра;[15][13] от турското karaağaç, „бряст“[15]
Герен[13] Γκερένι Агонон Άγονον[14] местност на С от Календра[13]
Родени в Календра
  • Анастасиос Пападопулос (1946 – 2020), гръцки политик, депутат от Пасок[16]
  • Георги Гацов (Георгиос Гацос), гръцки четник в гръцка андартска чета в Македония[17]
  • Димитър (Митруш) Календрали, български революционер, четник при Коста Мухчината[18]
  • Костадин Запрев (Константин), четата на Георги Занков, 4 рота на 8 костурска дружина[19]
  • Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
  • Миле Илиев (1880 – ?), 1 рота на 11 сярска дружина[20]
  • Милю Димитров Георгиев (1909 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[21]
  • Стерьо Попов (Стерьос Пападопулос), гръцки четник в гръцка андартска чета в Македония[17]
  • Тома Ангелов - Календралията, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило,[22][23] закопан в неизвестен гроб в местността Паризовото в землището на село Рожен, Светиврачко[24]
  • Тодор Костадинов (1890 – ?), 1 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Христо Чавдарлиев, четата на Георги Занков, щаб, 3 и 4 рота на 5 одринска дружина[26]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  4. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  10. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 7 януари 2018.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 73.
  13. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  15. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
  16. Παπαδόπουλος Αναστάσιος // Посетен на 2024-08-09.
  17. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 144. (на гръцки)
  18. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 24
  22. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
  23. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 17.
  24. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 166.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.