Направо към съдържанието

Мертатово

Мертатово
Ξηρότοπος
Гърция
41.1944° с. ш. 23.5458° и. д.
Мертатово
Централна Македония
41.1944° с. ш. 23.5458° и. д.
Мертатово
Сярско
41.1944° с. ш. 23.5458° и. д.
Мертатово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия
Надм. височина730 m
Население177 души (2001)

Мертатово, още Мертатьово, Мертатево или Мертат (на гръцки: Ξηρότοπος, Ксиротопос, до 1927 Μερτάτη, Мертати[1]), е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 177 жители (2001).

Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 15 километра северно от град Сяр (Серес). Разположено е в долината на река Серовица.

Според Йордан Н. Иванов името е вероятно по изчезналото лично име или прякор Мертат < турското mert, храбър, мъжествен, смел и бъларската наставка – ат и може да се сравни със селищните имена Храбърско, Храбрино. Друга възможност е да е от турското (арабско) murtat, който се е отказал от исляма. Жителското име е мерта̀тьовя̀нин, мерта̀тьовя̀нка, мерта̀тьовя̀не.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мертатово е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. В 1837 година е построена църквата „Успение Богородично“.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мертат (Mertate) има 68 домакинства и 230 жители българи.[4] Селото е типично въглищарско селище, тъй като почвата му е безводна и неплодородна.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Мертатово:

Мертат или Мертатюво: българско село; 1 църква; по-голямата част от жителите се занимават с превоз; отдалечено е на 2 и половина часа от града.[6]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Мертат като село с 95 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Мертатово, село на Ю от Фращане, от Сяр на 2 часа разстояние. Разположено е на едно възвишение, до дол. Пътят отвсякъде е стръмен и каменист. Работна земя съвсем малко; сеят пченка, фасул. Слизат по полските села за работа. Повечето са дърваре и скотовъдци. Църква „Св. Димитър“; чете се гръцки. Преди няколко години имало българско училище. Сега няма никакво. 80 къщи с 400 души жители, всичките българе.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото има 500 жители българи християни.[9] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мертатово (Mertatovo) има 680 българи екзархисти, като в селото работи българско училище с 1 учител.[11]

По време на Балканската война един човек от Мертатово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

През войната селото е освободено от български части, но след Междусъюническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Към 1913 година селото има 65 къщи. През Междусъюзническата война 15 екзархийски семемейства се изселват в България. След края на Първата световна война в 1918 година още 3-4, а след края на окупацията от България през Втората световна война в 1944 година - още 5 семейства. В 1944 година селото има 45-50 къщи. Бежанците от Мертатово се заселват в Свети Врач (Сандански), ямболското село Атолово и Станимака (Асеновград).[13]

В 1927 година името на селото е сменено на Ксиротопос, в превод сухо място.

Родени в Мертатово
  • Миндо Василев Илиев (1919 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[14]
  • Никола Димитров (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 15 щипска дружина[15]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158 – 159.
  3. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224 и 863.
  13. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 153
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.