Тодор Тилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Тилков
български духовник
Роден
Починал
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Тодор Тилков е на първия ред (№11)

Тодор Илиев Тилков е заслужил български свещеник и деец на българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Тилков е роден в град Струмица, тогава в Османската империя. Той е един от водачите на българите в Струмишко в борбата им за църковна независимост от Цариградската патриаршия. Избран е за делегат от Струмишката епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград през 1871 година.[1] На 14 май същата година подписва приетия от събора устав на Българската екзархия.[2] Той е един от инициаторите за отварянето на българско училище (1870) и български параклис в Струмица. Влиза в остър конфликт с гръцкия митрополит Йеротей, по чиято заповед на него и на българския учител Агапий Войнов е нанесен жесток побой. Случаят е разследван от анкетна комисия и става причина за отстраняването на местния каймакамин и митрополита.[3] През 70-те години по гръцки клевети е интерниран от османските власти в Серско.[4] Служи в село Вишене, заедно със свещеник Иван Маджаров. Почива в същото село през 1879 година, където е погребан до селската църква.[5]

Според Арсени Костенцев, свещеник Тодор Тилков е отровен от гърците в град Сяр. След смъртта си оставя четири малолетни деца без всякаква издръжка. Негов син е просветният деец Васил Поптодоров.[6]

През 1896 година свещеник Иван Маджаров, пише за него в спомените си:

Този страдалец свещеник беше изпъден от гърците в Струмица и смъртта го намери в изгнание, страдащ за родния си град.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония