Арсо Поптодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арсо Поптодоров
Роден
Починал
Семейство
БащаВасил Поптодоров

Арсо Василев Поптодоров, известен и като Тръпко,[1] е деец на Българската комунистическа партия и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арсо Поптодоров е роден на 3 февруари 1900 година в град Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Произхожда от родолюбив струмишки български род, като дядо му свещеник Тодор Тилков представлява Струмишката епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград, а баща му Васил Поптодоров е възрожденски учител и виден струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][1] Брат му Димитър също е комунист и е бил в затвора.[3] Когато след Първата световна война съгласно Ньойския договор България предава Струмица на новообразуваното Кралство на сърби, хървати и словенци, Арсо заедно с брат си Герасим напуска родния си град и се установява на българска територия, в Горна Джумая (днес Благоевград).[2]

В 1920 година става член на Българския комунистически младежки съюз, а в 1921 година и на Българската комунистическа партия. По време на Септемврийското въстание в 1923 година участва в горноджумайския въстанически отряд, снабдява отряда с оръжие. След въстанието, в 1924 година по нареждане на ЦК на БКП заедно с Атанас Миховски, Мицо Шейнов, Илия Ушаков и Димко Кльонков възстановява Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая, образува тройки и петорки и подпомага пострадалите семейства на загинали участници във въстанието. Заради дейността си като член на окръжното партийно ръководство същата година е осъден на 5 години затвор.[4] Живее нелегално, с фалшиво име и в нелегални квартири. Занимава се с дърводелство. Присъединява се към създадената в 1924 година ВМРО (обединена). Организира нелегални печатници, в които работи като словослагател.[2] Между 1930 и 1934 година е арестуван и бит повече пъти. Настанен нелегално в София, работи в техниката на Областния комитет на ВМРО (обединена) в столицата.[1] През лятото на 1936 година иска да се завърне в Струмица, Кралство Югославия, поради тежкия му нелегален живот в България,[5] но тогава се случва провал в организацията и през юли тази година на процеса срещу ВМРО (обединена) е осъден на 5 години затвор.[6] От 1937 до 1939 година лежи в затвора в Сливен.[4]

С влошено здравословно състояние се прибира при брат си в Горна Джумая.[2] След като комунистическата партия решава на 24 юни 1941 година да започне въоръжена съпротива, през юли 1941 година излиза в нелегалност заедно с Гроздан Николов, Станой Крекмански, Никола Калъпчиев.[7] На областната партийна конференция, състояла се на 23 септември 1941 година в местноста Карчовица на Бистришкия балкан, избран е за член на Областния комитет. Във връзка е и с комунистите в родната му Струмица. За набавяне на оръжие за комунистическата съпротива, заедно с Владо Чимев и Симеон Лисичков на три пъти отива в Струмица, където се съхранява оръжие, оставено от югославските войски при отстъплението им по време на априлската инвазия в 1941 година. Поради влошеното му здравословно състояние на третия път остава в Струмица. Присъединява се към югославското партизанско движение и действа в Кочанския балкан. Осъден е задочно на смърт за участието му в съпротивата, но в 1943 година е амнистиран по случай рождението на престолонаследника Симеон II.[2]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Арсо Поптодоров е председател на Областния комитет на Отечествения фронт[2] и член на Областния комитет на БКП. Умира на 28 февруари 1946 година.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Тодор Тилков
(? — 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил
Поптодоров
 
Елена
Поптодорова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсо Поптодоров
(1900 - 1946)
 
Герасим Поптодоров
 
Димитър Поптодоров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Поптодоров
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоровски, Зоран, Бунтески, Ристе. Методија Шаторов – Шарло: Документи и материјали. Скопје, Државен архив на Република Македонија, Македоника литера, 2012. ISBN 998962286-1. с. 60.
  2. а б в г д е Михайлов, Крум. Скромен, всеотдаен воин на партията. 80 г. от рождението на Арсо Поптодоров // Пиринско дело. Брой 43. 1 март 1980. с. 4.
  3. Тодоровски, Зоран, Бунтески, Ристе. Методија Шаторов – Шарло: Документи и материјали. Скопје, Државен архив на Република Македонија, Македоника литера, 2012. ISBN 998962286-1. с. 61.
  4. а б в Септемврийското въстание 1923, Партиздат, 1973, стр. 234.
  5. Тодоровски, Зоран, Бунтески, Ристе. Методија Шаторов – Шарло: Документи и материјали. Скопје, Државен архив на Република Македонија, Македоника литера, 2012. ISBN 998962286-1. с. 60 – 61.
  6. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 17
  7. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, стр. 211