Печатница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Печатница е полиграфическо производствено предприятие, в което в най-общия случай се осъществява предпечатна подготовка, изготвяне на изображението и печат на множество екземпляри (тираж) от печатното издание, а също така довършителни работи.

Печатници в Европа през XV век според годината на основаване и броя издадени инкунабули

Печатниците могат да са универсални или специализирани според вида на печат и продукцията. Например:

  • за печат на вестници, често собственост на издателите
  • за печат на списания
  • за печат на книги
  • за печат на канцеларски материали
  • за печат на опаковки
  • търговски печатници, които предлагат цени за печат на едро

Най-старата печатница в България е Държавната печатница, създадена през 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг. Най-напред се е помещавала в сградата на днешния Археологически музей(стара турска джамия), от 1887 г. в собствена сграда, (днес Галерия за чуждестранно изкуство)[1], след това в днешния музей „Земята и хората“. През 1975 г. получава нова собствена сграда на бул. Цариградско шосе № 117, където нейният приемник Образование и наука се намира и до днес[2].

Известни печатари[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снимки от Държавната печатница
  2. Държавната печатница // Списание „Полиграфия“, 25 септември 2011. Посетен на 30 октомври 2018.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]