Алдо Мануцио
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Алдо Мануцио | |
---|---|
италиански печатар | |
![]() | |
Роден |
1449 г.
|
Починал | 6 февруари 1515 г.
Венеция, Италия |
Учил в | Римски университет „Сапиенца“[1] |
Подпис | ![]() |
Алдо Мануцио в Общомедия |
Алдо Мануцио (1449/1450 – 6 февруари 1515), е италиански печатар, основал печатница Алдино. Мануцио е твърде ерудиран, изучава латински и гръцки език и дълбоко се възхищава от древните литературните шедьоври, писани на гръцки и латински. Заедно със сина си Паоло Мануцио, посвещава живота, репутацията и богатството си в популяризиране на потъналите в забрава древни автори. Роден през 1449 година в Басиано, той се установява четиредесет години по-късно във Венеция. Междувременно учи в Рим и Ферара. Във Венеция изучава типографията и създава печатница, където публикува през 1494 година „Гръцка граматика“ на Ласкарис, а през 1495 г. – първият том от съчиненията на Аристотел. Отпечатва още около четиредесет произведения на гръцки и латински автори – Аристофан, Теофаст, Омир, Вергилий, Хораций, Данте, Петрарка, Бембо. През 1500 година се жени за дъщерята на Андрея Торезани, майстор печатар, с когото прави съдружие. От тяхната печатница се появяват първите текстове с наклонен шрифт, наречен алдино или италик. Публикува повече от 130 заглавия до смъртта си през 1515 година. След кончината му с управлението на печатницата се заема синът му Паоло Мануцио, който създава във Венеция академия от двадесет млади благородници, на които преподава едновременно древна литература и техниките на печатарството.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Винетка на Алдо Мануцио с котва и делфин (Венеция, 1502)
-
Страница от Сънят на Полифил (Венеция, 1499)
-
Двойна страница от Сънят на Полифил
-
Страница на Оди от Хораций с текст в курсив (Венеция, 1501)