Алдо Мануцио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алдо Мануцио
италиански печатар

Роден
1449 г.
Починал
Венеция, Италия

Учил вРимски университет „Сапиенца“[1]
Подпис
Алдо Мануцио в Общомедия

Алдо Мануцио (1449/1450 – 6 февруари 1515), е италиански печатар, основал печатница Алдино. Мануцио е твърде ерудиран, изучава латински и гръцки език и дълбоко се възхищава от древните литературните шедьоври, писани на гръцки и латински. Заедно със сина си Паоло Мануцио, посвещава живота, репутацията и богатството си в популяризиране на потъналите в забрава древни автори. Роден през 1449 година в Басиано, той се установява четиредесет години по-късно във Венеция. Междувременно учи в Рим и Ферара. Във Венеция изучава типографията и създава печатница, където публикува през 1494 година „Гръцка граматика“ на Ласкарис, а през 1495 г. – първият том от съчиненията на Аристотел. Отпечатва още около четиредесет произведения на гръцки и латински автори – Аристофан, Теофаст, Омир, Вергилий, Хораций, Данте, Петрарка, Бембо. През 1500 година се жени за дъщерята на Андрея Торезани, майстор печатар, с когото прави съдружие. От тяхната печатница се появяват първите текстове с наклонен шрифт, наречен алдино или италик. Публикува повече от 130 заглавия до смъртта си през 1515 година. След кончината му с управлението на печатницата се заема синът му Паоло Мануцио, който създава във Венеция академия от двадесет млади благородници, на които преподава едновременно древна литература и техниките на печатарството.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]