Голешово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За реката в Гърция вижте Голешово (река).

Голешово
Изглед от Голешово
Изглед от Голешово
Общи данни
Население 44 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 68,367 km²
Надм. височина 1134 m
Пощ. код 2818
Тел. код 0746
МПС код Е
ЕКАТТЕ 15583
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Го̀лешово е село в Югозападна България, част от община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш”. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански, на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектура.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на новокаменната епоха (5000 г.пр.Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV в.пр.Хр.

Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.

Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през 17 - 18 век българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „Свети Димитър”, построена през 1833 година и „Успение Богородично”, построена през 1853 година.

Към средата на 19 век килийното училище се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Сяр.

През 19 век е Голешово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Голешово (Goléchevo) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Голешово, разположено при полите на Али Ботуш планина, 7 часа от Валовища към СИ. Повечето овчаре, козаре; почва планинска и неплодородна; ражда се само ръж и пченка. От боровата гора приготвят въглища, които се специално употребяват за топене желязна руда. Църква и училище с 60 ученика; четат по гръцки, а понякога и български. 170 къщи.[2]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките българи-християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Резерват "АЛИ БОТУШ" е обявен на 24.09.1951 г., а на 01.03.1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Резерватът заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината "Славянка", която се намира в зона с преходносредиземноморска растителност на границата между България и Гърция. Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м н.в. се среща черният бор, а до 1800 м н.в. започват горите от черна мура - един от редките, защитени и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Възрастта на някой дървета тук надвишава 200 години. Субалпийският пояс е зает от рядка за България растителност. В резервата се среща също бук, воден габър, бяла мура, тис - терциерен реликт защитен от закона, борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др. Също така се наблюдава голямо разнообразие от тревна растителност. Част от тези видове са включени в Червената книга на България - венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др. Сред животинските видове се срещат котешка змия, сърна, дива свиня, шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер,, лисица, язовец и др. На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията...

Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Била е в окаяно състояние, но през 2010 г. е реставрирана и отворена като музей. Подредената в нея музейна експозиция включва снимки на известни личности, факсимилиета, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си "Хайдушки копнения", следното: "Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе." В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.

В планината има малка пещера Капе, в която през 1903 г. са отсядали четниците на Гоце Делчев.

Голешово е родното място на Стойо Хаджиев - участник в македоно-одринското освободително движение срещу османския поробител, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото, признателни съселяни са издигнали паметник в негова чест.

Северозападно от с. Голешово в местността Врися има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през Античността, Средновековието и османския период. В местността Краище, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на бронзовата епоха. Близо до него, в местността Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местн. Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV в. са намерени в местн. Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища – в местн. Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от късната античност има в местн. Пазлак – некропол, и в местн. Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местн. Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на XVIII и нач. на XIX в.

Хижа Извора[редактиране | редактиране на кода]

Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, област Благоевград.

В близкото минало хижата е била гранична застава. Околността и прилежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи. Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на девствената гранична планина Алиботуш.

Хижата представлява масивна двуетажна постройка. Водоснабдена и електрифицирана. Разполага с около 40 места, разпределени в стаи с 2, 3 и повече легла, със собствени санитарни възли. Стаите са ремонтирани и с нови мебели.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 8 септември Рождество Богородично - Рожен, в черквата ``Свето Успение Богородично`` в село Голешово се организира традиционен събор с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Голешово
  • България Ангел Соколов, български футболист, играл за Славия(София), Вихрен и младежкия национален отбор
  • България Иван Попов (1885 - ?), български революционер от ВМРО
  • България Спас Ашлинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[6]
  • България Стойо Хаджиев (1880 - 1924), участник в македоно-одринското освободително движение, съратник на Яне Сандански.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138-139.
  2. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 853.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.184.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
     Портал „Македония“         Портал „Македония