Свети Атанасий (Ковачево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ | |
 Местоположение в Сандански | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Ковачево |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | XVIII – XIX век |
| Статут | действащ храм |
„Свети Атанасий“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ковачево, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]
История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в края на XVIII – началото на XIX век.[1] Градежът започва в първата половина на XVII век на една височина в южната част на селото, на мястото на старо светилище. Реконструирана е през 1786 година.[2] В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с неиздадена апсида на изток, женска църква и открит трем на запад и юг. Югоизточната част на храма е вкопана. Църквата е обновена в 1837 година като е пристроена и училищна сграда.[1] Според Георги Стрезов в 1891 година в църквата се чете на гръцки.[3] В 1919 е на храма е добавен купол.[1]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Женската църква е отделена от наоса с дървена решетка. Таваните са дъсчени, като този на средния от трите кораба е касетиран и украсен с апликирани розети. Корабите са разделени с два реда колони. Над колонадата на централния кораб има стенописи – шест медальона с пророци и евангелисти. Иконостасът е изрисуван и е частично резбован по венчилката с плоска резба. При ремонта в 1837 година са включени две иконни поредици, част от по-стари иконостаси. Първата „Свети Атанасий“, „Богородица с Младенеца“, „Исус Вседържител“ (1835) и „Йоан Предтеча“ е на добре образован и талантлив зограф и е типична за пищния стил на Мелнишкото художествено средище. Втората поредица е „Свети Харалампий“ (1815), „Свети Спиридон“, „Свети Димитър“, „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Пророк Илия“, „Христос Вседържител“ – е от талантлив майстор с индивидуален почерк. Всички икони са с български надписи. С голяма художествена стойност са и няколко свободно стоящи икони – „Христос Вседържител“ от края на XVII – началото на XVIII век, „Архагел Михаил“ и „Свети Йоан Предтеча“ от XIX век, няколко триптиха, празничната икона „Благовещение“ и примитивите „Възкресение“ и „Благовещение“. От храма произхожда едно седефено надпрестолно разпятие, експонирано в „Свети Николай Чудотворец“ в Мелник, и ценна църковна утвар.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
- ↑ Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 108-109.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
