Свети Атанасий (Ковачево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ковачево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане XVIII – XIX век
Съвременен статут действащ храм

„Свети Атанасий“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ковачево, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в края на XVIII – началото на XIX век. В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с неиздадена апсида на изток, женска църква и открит трем на запад и юг. Югоизточната част на храма е вкопана. Църквата е обновена в 1837 година като е пристроена и училищна сграда.[1] Според Георги Стрезов в 1891 година в църквата се чете на гръцки.[2] В 1919 е на храма е добавен купол.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Женската църква е отделена от наоса с дървена решетка. Таваните са дъсчени, като този на средния от трите кораба е касетиран и украсен с апликирани розети. Корабите са разделени с два реда колони. Над колонадата на централния кораб има стенописи – шест медалиона с пророци и евангелисти. Иконостасът е изрисуван и е частично резбован по венчилката с плоска резба. При ремонта в 1837 година са включени две иконни поредици, част от по-стари иконостаси. Първата „Свети Атанасий“, „Богородица с Младенеца“, „Исус Вседържител“ (1835) и „Йоан Предтеча“ е на добре образован и талантлив зограф и е типична за пищния стил на Мелнишкото художествено средище. Втората поредица е „Свети Харалампий“ (1815), „Свети Спиридон“, „Свети Димитър“, „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Пророк Илия“, „Христос Вседържител“ – е от талантлив майстор с индивидуален почерк. Всички икони са с български надписи. С голяма художествена стойност са и няколко свободно стоящи икони – „Христос Вседържител“ от края на XVII – началото на XVIII век, „Архагел Михаил“ и „Свети Йоан Предтеча“ от XIX век, няколко триптиха, празничната икона „Благовещение“ и примитивите „Възкресение“ и „Благовещение“. От храма произхожда едно седефено надпрестолно разпятие, експонирано в „Свети Николай Чудотворец“ в Мелник, и ценна църковна утвар.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България