Свети Атанасий (Ковачево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Местоположение в Община Сандански
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ковачево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Изграждане XVIII – XIX век
Статут действащ храм

„Свети Атанасий“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ковачево, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в края на XVIII – началото на XIX век. В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с неиздадена апсида на изток, женска църква и открит трем на запад и юг. Югоизточната част на храма е вкопана. Църквата е обновена в 1837 година като е пристроена и училищна сграда.[1] Според Георги Стрезов в 1891 година в църквата се чете на гръцки.[2] В 1919 е на храма е добавен купол.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Женската църква е отделена от наоса с дървена решетка. Таваните са дъсчени, като този на средния от трите кораба е касетиран и украсен с апликирани розети. Корабите са разделени с два реда колони. Над колонадата на централния кораб има стенописи – шест медалиона с пророци и евангелисти. Иконостасът е изрисуван и е частично резбован по венчилката с плоска резба. При ремонта в 1837 година са включени две иконни поредици, част от по-стари иконостаси. Първата „Свети Атанасий“, „Богородица с Младенеца“, „Исус Вседържител“ (1835) и „Йоан Предтеча“ е на добре образован и талантлив зограф и е типична за пищния стил на Мелнишкото художествено средище. Втората поредица е „Свети Харалампий“ (1815), „Свети Спиридон“, „Свети Димитър“, „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Пророк Илия“, „Христос Вседържител“ – е от талантлив майстор с индивидуален почерк. Всички икони са с български надписи. С голяма художествена стойност са и няколко свободно стоящи икони – „Христос Вседържител“ от края на XVII – началото на XVIII век, „Архагел Михаил“ и „Свети Йоан Предтеча“ от XIX век, няколко триптиха, празничната икона „Благовещение“ и примитивите „Възкресение“ и „Благовещение“. От храма произхожда едно седефено надпрестолно разпятие, експонирано в „Свети Николай Чудотворец“ в Мелник, и ценна църковна утвар.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България