Калиманци (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калиманци.

Калиманци
Общ изглед от Калиманци.
Общ изглед от Калиманци.
Общи данни
Население 177 души[1] (15 юни 2020 г.)
8,41 души/km²
Землище 21 055 km²
Надм. височина 433 m
Пощ. код 2832
Тел. код 07438
МПС код Е
ЕКАТТЕ 35362
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)
Калиманци в Общомедия

Калима̀нци е село в Югозападна България. Селото се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Калиманци е 214 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Калиманци е чисто българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1845 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Калиманци (Kalimantsi) е посочено като село със 124 домакинства и 410 жители българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Калиманци, село в полите на Пирин, до един от притоците на Бистрица; лежи недалеч от дола, който разделя двата паралелни хърбета на Пирин. Околност прелестна, обсипана с гора и лозя. Има църква, в която четат по славенски, и българско училище с 32 ученика. То е селото на даскал Константина - забележителен деец и подпора на българщината по цяло Мелничко. 190 къщи, българе.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 610 жители, всички българи-християни.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Kalimantzi) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близко в планина има развалини на средновековна църква. На 3 часа и 30 минути пеш от селото се намира Гоцев връх.

През 1972 г. в близост до селото е открита част от глава на праисторически бозайник от ранния Миоцен. През 2001 г. е установено, че костите са от нов непознат до момента вид. Поради това той е наречен с името българска калиманция Kalimantsia bulgarica. От същото палеонтологично находище с късно-миоценска възраст палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил една костна находка (фрагмент от стъпална кост на десния крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[7][8][9][10] Това е една от общо двете находки (другата е от находището до гр. Хаджидимово), чрез които за първи път в България беше установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калиманци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Казепов (1880 – 1923), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Артъков, български учител и деец на ВМОРО, завършил Солунската българска гимназия[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Даскалов (1866 – 1922), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Костадинов (1880 – 1923), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Попстоянов (Костадин Калиманцалията) (ок. 1836 – 1900), български учител и участник в църковно-националните борби[12]
Починали в Калиманци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 409.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.
  8. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.
  9. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.
  10. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 29.
  12. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
     Портал „Македония“         Портал „Македония