Калиманци (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Калиманци.

Калиманци
Общ изглед от Калиманци.
Общ изглед от Калиманци.
Общи данни
Население148 души[1] (15 декември 2023 г.)
7,04 души/km²
Землище21 055 km²
Надм. височина433 m
Пощ. код2832
Тел. код07438
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ35362
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Калиманци в Общомедия

Калима̀нци е село в Югозападна България. Селото се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Калиманци е 214 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Калиманци е чисто българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1845 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Калиманци (Kalimantsi) е посочено като село със 124 домакинства и 410 жители българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Калиманци, село в полите на Пирин, до един от притоците на Бистрица; лежи недалеч от дола, който разделя двата паралелни хърбета на Пирин. Околност прелестна, обсипана с гора и лозя. Има църква, в която четат по славенски, и българско училище с 32 ученика. То е селото на даскал Константина – забележителен деец и подпора на българщината по цяло Мелничко. 190 къщи, българе.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 610 жители, всички българи-християни.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Kalimantzi) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 212
Българи 0.209
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 3

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близко в планина има развалини на средновековна църква. На 3 часа и 30 минути пеш от селото се намира Гоцев връх.

През 1972 г. в близост до селото е открита част от глава на праисторически бозайник от ранния Миоцен. През 2001 г. е установено, че костите са от нов непознат вид. Поради това той е наречен с името българска калиманция Kalimantsia bulgarica. От същото палеонтологично находище с късно-миоценска възраст палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил една костна находка (фрагмент от стъпална кост на десния крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[8][9][10][11] Това е една от общо двете находки (другата е от находището до гр. Хаджидимово), чрез които за първи път в България беше установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калиманци
  • Георги Казепов (1880 – 1923), български революционер
  • Иван Артъков, български учител и деец на ВМОРО, завършил Солунската българска гимназия[12]
  • Илия Даскалов (1866 – 1922), български революционер
  • Илия Костадинов (1880 – 1923), български революционер
  • Костадин Попстоянов (Костадин Калиманцалията) (около 1836 – 1900), български учител и участник в църковно-националните борби
Починали в Калиманци
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 409.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.
  9. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.
  10. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.
  11. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 29.
  13. Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.