Калиманци (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калиманци.

Калиманци
Общ изглед от Калиманци.
Общ изглед от Калиманци.
Общи данни
Население 182 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,055 km²
Надм. височина 433 m
Пощ. код 2832
Тел. код 07438
МПС код Е
ЕКАТТЕ 35362
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Калиманци в Общомедия

Калима̀нци е село в Югозападна България. Селото се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Калиманци е 214 човека.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век Калиманци е чисто българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1845 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Калиманци (Kalimantsi) е посочено като село със 124 домакинства и 410 жители българи. [2]

През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Калиманци, село в полите на Пирин, до един от притоците на Бистрица; лежи недалеч от дола, който разделя двата паралелни хърбета на Пирин. Околност прелестна, обсипана с гора и лозя. Има църква, в която четат по славенски, и българско училище с 32 ученика. То е селото на даскал Константина - забележителен деец и подпора на българщината по цяло Мелничко. 190 къщи, българе.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 610 жители, всички българи - християни.[4]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Kalimantzi) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близко в планина има развалини на средновековна църква. На 3 часа и 30 минути пеш от селото се намира Гоцев връх.

През 1972 г. в близост до селото е открита част от глава на праисторически бозайник от ранния Миоцен. През 2001 г. е установено, че костите са от нов непознат до момента вид. Поради това той е наречен с името българска калиманция Kalimantsia bulgarica. От същото палеонтологично находище с късно-миоценска възраст палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил една костна находка (фрагмент от стъпална кост на десния крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[6][7][8][9] Това е една от общо двете находки (другата е от находището до гр. Хаджидимово), чрез които за първи път в България беше установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калиманци
Починали в Калиманци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 409.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.190
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  6. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.
  7. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.
  8. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.
  9. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507
  10. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
     Портал „Македония“         Портал „Македония